Току - що попаднах на публикация във Фейсбук на "Майко мила", в която се разглеждат кориците на няколко учебника, които се струват на потребителите странни или смешновати, заради решенията на художниците, които са наблъскали върху тях, в повечето от случаите, някакви букети от герои и явления, описани във въпросните учебници(между другото, почти по този начин са наблъскани и в самите учебници героите и явленията). Колеги, на мен ми стана странно, защо хората толкова съсредоточено разглеждат кориците на учебниците, което би трябвало, между другото, да е обвито в хартия или с найлон, за да се предпази безплатният учебник, а не виждат съдържанието на уроците на своите деца, някои от които упорито ще продължавам да представям тук, докато някой най-сетне каже своето мнение за тях публично. Колеги, кориците и художественото оформление на учебниците са творчески решения на дизайнери и екипи от художници, нима те са най-важното нещо в учебника, бих казала, че в много от случаите, те дори са по-красиви, по-разбираеми, по-учебни от съдържанието вътре, защото показват, че някой, колеги, е мислил, докато е създавал нещо, а не се е оправдавал с мнението на родителите (както правят от министерството), с държавните образователни изисквания (както правят от министерството и авторите на учебниците) и с желанието си да бъдат - те и техните деца, "нещо в тая държава", тц, както правят, всички (министерството, родителите, авторите на  редица странни по съдържание учебници, както и населението). 
Защо, питам аз, никой не попита самите деца, дали искат да учат в две страници за човешкия мозък и неговите гънки, в трети клас? Трудно е да се задават въпроси, колеги, още по-трудно е да се отговаря,сигурно заради това, в някои образователни системи, това се учи усърдно  е показател за интелигентност). Вместо това, се наблюдава как у нас, всеки настоява,че неговото мнение е меродавно, и че то трябва да се наложи, независимо дали като образователно изискване, като правилник за вътрешния ред в училище или като това дали ще има чорапи в униформата на ученика. 
Толкоз, колеги, троля може и повече, но няма време, няма и желание малко. Искрено се надявам и други колеги от образованието и извън него, да започнат да публикуват съдържанието на учебниците, които им се струват дискусионни.
Песнята)