Вчера, колеги, прочетох и една "програмна" статия на днес. бг, по въпроса за образованието,  попадаща в графата "пет дни преди началото на учебната година". Отгоре на всичкото, статията беше кратка, явно, от днеса смятат да публикуват неин по-дълъг вариант някакъв към 17-ти септември, за жалост, по нищо не личи, посланията да се развиват в подобни материали от години насам, та сигур и в тая "първоучебенденската", другата седмица, пак няма да се развият, въпреки увеличения, по всяка вероятност, обем, затова реших, аз се изкажа тук. 
 И така, https://www.dnes.bg/obrazovanie/2018/09/10/kyde-e-moderniiat-uchitel-zashto-ima-chinovnici-tam.387440. 
Статията третира едно интервю, комай, дадено от "бившият просветен министър проф. Тодор Танев". (при уговорката, че аз не гледам видеа към статии, които анонсират накратко телевизионни откъси, и не съм наясно, дали някой изобщо е казал, и в репортажа за " проф. Танев", кога професорът е бил министър, кога е напуснал, защо са поканили точно него и пр.). Току виж, станало като в онзи виц за чужденците, дето гледали телевизия "Планета" на морето, и питали, защо по светлата част на деня у нас се излъчва софтпорно, та някой незаинтересован, би си помислил в тази ситуация, дето проф. Танев, е измислил някакви особени образователни закони, които медията, такова, днес. бг, не съобщава, а не йе, поканен в студиото, зачтото нещо, а? 
За жалост, със своето изказване, отразено от днес. бг, проф. Танев напълно ме опровергава, в моето желание да търся под вола теле. Той, в качеството си на бивш министър, като такъв поканен от медията,  заявява, дето "Проблемът на образованието не може да бъде решен на равнище министерство. (???!)Това е национален проблем. Освен пари, учителите имат нужда от уважение. Те трябва да бъдат гъвкави и в крак с новостите. Трябва да се махнат чиновниците от образователната система. Липсва модерният учител.". На мен лично, веднага ми стана интересно, как самият той оценява, при положение, дето "проблемът на образованието не може да бъде решен на ниво министерство", своята работа като министър на образованието?! Дали се досеща, че министерският пост, преди него, е бил заеман от редица други министри, някои от които известни културни и литературни дейци от началото на Третата българска държава, и именно заради тях, е длъжен, да не казва в национален ефир, че "министерството" (кое министерство???) не може да реши "проблемът на образованието". Отделно, че този "проблем", колеги, може да бъде решен, всъщност, както споменах в коментар към тази статия в сайта, единствено и само от "министерството" на образованието, защото само то има нужния капацитет да го направи, разполага с необходимите данни и статистики, с експертния персонал, необходим за това и пр. , а и това си е негово, на министерството, задължение (което явно то не изпълнява както трябва, заради липсата на уважение към учителите, заради "чиновниците от образователната система" и липсата на "модерни учители", каквото и да е това)))(защото, модерността в образованието, се постига с анализи, труд, експертни оценки, публични обсъждания - прозрачни и добре рекламирани, работа върху наредби и пр. и пр. и си е къртовска работа, която в момента е "нахлупена" върху учителите, които трябва сами да станат модерни,  а не е предвиждана и направлявана мъдро от  "чиновниците от образователната система" , най-вероятно поради причините, изтъкнати от проф. Танев в началото на цитата от неговото изказване). 
Ко ле ги, аз смятам, че от днес. бг,както и като цяло, българското общество, не разбира, какво искат учителите, когато говорят за уважение към себе си - говоря за уважение, тъй като то е споменато в курсив в заглавието на тази статия.  Родителите на учениците си мислят, навярно, че става въпрос за това, децата да не бият своите учители, или поне да не ги тормозят вербално, с крясъци и пр. 
Журналистите у нас, навярно са близко до това мнение, но смятат, че у нас, никой не уважава никого, въпреки, че сме държава със славно минало, и отлични традиции в това отношение, както са ги учили в университета. 
Учителите обаче, колеги, искат просто, да уважават на първо място, техните дипломи. На мен например, когато постъпих на работа, ми беше казано, макар и с добра усмивка, че трябва да забравя онова, което ме бяха учили пет години в университета. Дам, оказваше се, че системата отказва да уважава моето следване, за което беше платила дотации, и което днес бива поощрявано с други дотации за студенти, които избират да станат учители. Учителите искат, също така, да работят в нормална и неопасна за здравето среда, а не в риск от насилие (за рисковете за здравето не говорим изобщо, което е страшно; учителите също вече не говорят отдавна по тези въпроси, те се спасяват поединично, кой както може). Учителите биха искали децата да уважават тяхната способност да излязат пред двадесет чифта очи и да разкажат един урок увлекателно, но повечето нямат тази възможност, защото трябва на първо място, да бъдат звероукротители - нещо, което те също не са учили в университета, а и не всеки може да бъде такъв работник, за тази професия се изискват коренно различни качества и подготовка. 
Бившият министър проф. Танев смята, че "родителите също трябва да бъдат впрегнати в образованието на децата", явно със съзнанието, че те не са, и може би (??) няма кой да ги впрегне)), забравяйки, че образованието на децата е приоритет на родителите им, навремето, помня как моят дядо ме учеше на азбуката - "аз, буки, веди, глаголи, добро", нищо, че в детската градина и в училище ни учеха да сричкуваме и да четем и пишем; той държеше да знае, че ние знаем това, което знае и той, и редовно проверяваше тези ни познания - явно тогава, все още, образованието е било жива ценност?))
Проф. Танев допълва, че "не може един урок да е един и същ за всички ученици", е да, ама не. Специалистите ( от министерството))) са тези, които трябва да направят така, че да е един и същ, за всички,  за да ги обедини, г-н Танев.  Най-добрите учители, съумяват да отведат познанието не до главата на всеки ученик поотделно, а до главите на всички ученици заедно. Магията е, класната стая да е съвършено тиха, и всички да слушат с добре отворени очи и уши - учителят да може да покаже красотата на едно стихотворение, неговата сила, или мъдростта на прозаичното произведение и неговата актуалност и днес. 
Но, за да може да се осъществи това, е необходимо, не само учителите да "копват" от учебниците на парче  онова, което  могат и "би достигнало душата на всеки ученик", а да ползват цялото съдържание на учебната единица, да работят в стабилна и добре изградена система, добре обмислена, добре направена, каквато система образоването, не е днес. И е крайно време, "министерството", да се намеси в "образованието", с цел не да го спаси, защото го спасяват и в момента учителите, а да го направи "модерно", ама истински модерно))).