Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08 21:54 - За уважението към родилките у нас и за любовта към новия живот
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове:
0



 Чета, колеги, анкетата на сайта "Майко мила", която оттам са пуснали съвсем наскоро (очевидно) след поредния случай с починала родилка, този път, със съмнения за жестоко отношение към жената по време на раждането. Чета и си мисля, за поне стотината страшни истории, които съм чела по този повод, за кампаниите, организирани от някои неправителствени организации у нас, които се занимават с подобни проблеми, и които очевидно, не са в състояние да обхванат всички майки на 50 000 деца у нас, които се раждат годишно, за да се направи една истински обективна анкета...( 50 000 на година, не са милиони,колеги, и такъв процент на грешките, е много висок, показва сериозни проблеми в системата).
 В коментарите към тази анкета, освен страшните истории и желанието на някои потребители, такава анкета да мине за недобре поставена (предвид това, че се водело разследване, например??? като че ли "Майко мила" е съдебна инстанция, тц, или поне "някой", който се занимава с тези проблеми, и отговаря, ама в тоя случай, няма да отговори, защото ще отговори друг??), аз видях нещо забележително - поне от тридесет коментара, които прочетох - може да са били и по-малко - в повечето истории, присъстваше думата "уважавана". (това не са цитати) "Аз родих децата си в Канада и бях уважавана", "Липсва уважително отношение", "Въпреки, че родих в България, отношението към мен беше уважително" и т. н. и т. н. Тоест, някои лекарски екипи, и в някои болници у нас, имаше уважително отношене към пациентките, а в други - не. При някои раждания на една жена - е имало уважително отношение, а при други на същата жена - не. От какво всъщност зависеше обаче, това "уважение", колеги? Някои от пациентките, които бяха уважени, бяха раждали в малки провинциални болници, други - в големи областни и чак столични. Някои - в държавни, други - в частни. Значи, уважението, не зависеше от размера или формата на болницата. 
Аз мисля, колеги, че не зависеше и от самите лекари - мога да допълня, от собствен опит, дето гинеколог, който ми беше препоръчан като сериозен и добър лекар, и при когото ходих в продължение на две години, един ден дойде за работния си ден пиян, мъжът на една от бременните пред кабинета се опита да му "мрънка", той ни и предупреди, някои от нас изчезнаха моментално, но други - едно младо момиче с майка си  - останаха, може и да не бяха повярвали....
Един лекар,колеги, може да изроди една жена добре, но друга - не, значи, въпросът и с лекарите, уви, не стои на дневен ред за уважението, за жалост на всички ни. 
Е, тогава, питам аз, откъде да дойде уважението към родилката, и обичта към новия живот?! 
Защо жените у нас не говорят  публично за тежките си раждания, за насинени и счупени ребра, за тежки епизиотомии, за недошити и недовършени епизиотомии, които влошават качеството им на живот, като на човешки същества, защо това се приема за нормално - да се заплати за услуга, да речем (добре проведено раждане, в частна или държавна болница, няма никакво значение, колеги, както си личи от писаното по-горе и от практиката)), която не се извършва правилно, а пациентката е с дискомфорт в следствие на неправилно зашиване след раждане (пример от моя позната, която роди на 23 години) (в минималния случай, който е и най-често, явно, това се приема за нормално?!). 
Тц, колеги, и сега ако някой ми каже, дето не бива така, да не уважавам лекарите, защото било ужасно, да има толкова много случаи, на осакатени, починали, и пр. родилки, при положение, че лекарите у нас, продължават да израждат живи деца, аз бих отвърнала, че аз уважавам определени лекари, в определени ситуации, и осъзнавам, че това се дължи на системата, в която те работят, и която им позволява,все още да допускат такива грешки. 
Само дето, колеги, не зная, кога ще дойде този видов ден, в който всяка от нас, ще бъде сигурна, когато отиде да ражда, че няма да я тормозят в болницата, че няма да прекратят контактите й с близките хора, че няма да я карат да подписва документи, с които не е била запозната предварително, че няма да я блъскат, да я обиждат, да се подиграват със страховете й, а напротив - че всичко ще мине нормално. А тежките раждания със смъртен изход - че те се случват мнооого, много рядко, и са работа на Медицински одит?)))
За всяка една жена, колеги, а не само за вашата, или за комшийката, или за някоя друга. Защото наистина, ама наистина, нещата явно са толкова зле, че вече нищо, не гарантира, че другия път, там няма да се озове вашата спътница. Не искам да говоря дори, за вашето дете. 
Поздрав. 









Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1048306
Постинги: 706
Коментари: 794
Гласове: 2404
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930