Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 14:52 - "Недей дочаква и зори, върви ори, ори, ори..."
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.08 12:08


 Впечатлена съм, колеги, от днешната тема на в-к "Телеграф", официално предизвикана от изказване на вътрешния министър на Италия Матео Салвини (които не съм проследила, признавам си), в смисъл, към правителството ни (?) да спре да изпраща в Италия "роби" (окачествени така от в-к Телеграф, днешен брой, стр. 1). Признавам си, с интерес преминах (с бръснещ полет) през заглавия и отчасти през текстове на статии, свързани с тази социална тема, на 4-5 стр. на вестника, и след като прочетох, че "Сеньор, в Неапол няма толкова старци, колкото жени от България",(по-горе се споменават и жени от Карлово и Калофер, тц) усмихва се многозначително и с намигане италианец от града на мафията и добавя, че добавя, че там нашите жени били известни като едни от най-евтините и дашните", реших, дето "Телеграф" и неговите издатели - пише в каренцето на коментарната страница името на г-н Александър Георгиев))) срещу "Телеграф Медия ЕООД", дето въпросните хора, май не само че са комплексирани, ами нямат и капка разум, колеги, тц... Зачтото, при всички положения, щом бг жените са овладели тоз криминален пазар в Италия, то това е повод, един вид, дори за "Телеграф", за национална гордост??Но от редакцията на вестника обаче, явно от глупост, се срамуват от това ( и то не от жените, които "гледат старци",  наистина или наужким, според "Телеграф", ако трафикът на жени и проституцията, могат да се нарекат така, ами тия се срамуват  от ягодоберачките, които са слабички, за да си получат изкараното през деня на нивата)  - поне аз прочетох тая думичка, в коментарния им материал по темата, на стр. 12 от днешния брой. Там няма и дума за изказването на италианския вътрешен министър, насочено срещу незаконния труд без договори и осигуровки, и срещу трафика на хора и проституцията в неговата страна (твърдение, колеги, което той би трябвало да каже на ушенце на когото трябва, не по медии, уви, което показва, дето ние на него не можем да разчитаме в борбата с тия страшни бичове на българското общество, които в-к "Телеграф" така замита), а има една забележителна коментарна статия от Райна Харалампиева, която започва с "отчаянието на Яворовия селяк" (цитирам авторката на статията), и с неправилното обобщение на ситуацията с думата "робия". Именно, защото "робия"-та днес, г-жо Харалампиева, е криминално престъпление, и в Италия, и в България, и в целия Европейски съюз. Тя не е отживял отломък от миналото на България, разглеждан, пробутван на хората, които очакват истината,  когато стане нужда, от нечии заспали съвести. Г-жата продължава да тропа по траверсите, обвинявайки "мигновена"-та "прокопсия" като корен за "робия"-та на цял един народ, тц, "възможността за бързи и  лесни пари", хехе, аз ясно си спомням, колко пари ми платиха, г-жо Харалампиева, когато работих две лета поред на една нива с чушки до с. Черничево - беше през 2004 г. и получих малко над 300 лв. за ежедневен (без събота и неделя) тежък селскостопански труд по бране на различни видове чушки, мъкнене на чували, работеше се от 7 и половина до пет или шест вечерта, и се почиваше на обяд, защото беше много горещо, а наблизо нямаше лекар - лекарят беше чак в Хисаря или в Калояново. Спяхме или на земята в навеса, направен от собствениците, до химическите торове, или направо в браздите на нивата, че беше по-хладно, особено, ако беше напоявана земята преди това, екстра си беше. Слагаш си бутилката с вода под главата (бутилката ти е вързана с въженце за кръста през цялото време, на полето може да се припадне), и си спиш с лице към земята, че след двайсет минути трябва да се става. 
Нито за миг не съм си и представяла, че тези пари, които получих, са "възможност за бързи и лесни пари",  дори и когато отивах да започна тази работа (ние, жените от Карлово, сме наясно, че безработните тук, които искат да се занимават със селскотопанска работа, работят основно това, навремето имаше и консервен завод, и там беше същото). Обаче, честно казано, не съм чувала, някой от българските производители, да може да си позволи, г-жо Харалампиева, да засее толкоз декара с чушки (или добре де, ягоди, ей!) че да може да експлоатира вместо бригада от 20 души, такава от 200 или 500))), та да останем, да берем чушки в България? Трудно се намираше място, и в тези бригади за чушки, честно казано, защото хора имаше много (тогава още не бяха хукнали така интензивно да берат в чужбина), аз лично се уредих с връзки - познат шофьор на бригадата. 
Г-жа Харалампиева започва своята статия с дежурния рефрен, с който се започва нещо необяснимо ("как така хората се мямят, та ходят да работят там, ей))): "По-високият стандарт на живот логично налага очаквания за по-добро заплащане". Така е, когато отидат в чужбина, мнозина българи все още си мислят (но далеч не всички мислят това, защото ходят там вече за трети или четвърти път, все пак, дори и според неясните статистики на "Телеграф", бачкаторите там не са повече от 20 000), че стандартът им на живот ще бъде по-добър от този в България. Всеки човек има мечти и има право да мечтае, г-жо Харалампиева, все пак, ние и вие живеем в държава, в която правата и свободите са погазени, това е нормално (хората да се чустват така и гражданското им развитие да изостава за такива държави. 
Бих могла да допълня, не само, че те се надяват (българите) "да изкарат тук за едно лято колкото за цяла година", но че това им е обещано, от трудови посредници и др. лица, които действат, май, под шапката на държавните органи у нас, или не?)). Ако не действаха, г-жо Харалампиева,  ако държавните органи внимателно проверяваха сигналите, изобщо ако ги приемаха, ако защитаваха правата на своите граждани, 20 000 души са това, не са кози, не са диреци, италианският вътрешен министър нямаше да я направи тази грешка в своето изказване))). 
По-нататък в статията, се говори, сякаш не знаем всички, за правата на "надзирателя" - на бригадира, но без всякаква полза, г-жо Харалампиева, защото няма имена, уви, нито на надзирателя, нито на "собственика". Разбира се, италианският вътрешен министър никога няма да каже такива имена, ако това е имал предвид, но поне "Телеграф" да ги беше казал, пише отдолу под коментара в редакторското каре, дето те са членове на world association of newspapers, не зная кои са тези хора, но все, на англицки пише, както би казала г-жа Харалампиева навярно)). 
Мен лично, ме възмути нейният израз: "Няма вярно, че няма срамна работа! Напротив, има. Но по-срамното е, че наши сънародници склоняват да я вършат."
Аз лично, наистина не знаех, че има срамна работа. Значи е срамно това - "върви ори, ори, ори"? И без това, мнозина у нас, не знаят вече, какво е това да ореш, но това повод ли е да не уважаваме П.К. Яворов?! 
Аз се чудя, как г-жа Харалампиева, и редакцията на в-к "Телеграф", и издателят на вестника, не се притесняват и срамуват, да ядат от тия пари, колеги, на бачкаторите, защото те влизат в българската икономика, когато ги пратят от чужбина, въртят се тука, съществено перо са от нея, да. Верно е, че парите не миришат, но други неща, миришат... 
Интересното е, че след като заявява, дето нашите сънародници, трябвало да се срамуват от себе си, задето живеят в несвободна държава, която нарушава правата им или не ги търси, от когото и където трябва, дамата прави намек, че все пак, тия 20 000 души трябвало,  с техния нисък стандарт на работа, в буквален и преносен смисъл,  описан като такъв от самата авторка, да се включат към усилията на "бизнеса в България". А именно - " българският бизнес се задъхва. Безработицата се топи (защото хората работят като роби в чужбина, но все пак се топи, гадината!), а гладът за кадри се задълбочава ( на мен това "кадри" не ми изглежда да съответства по културни реалии, поне според реалиите на авторката на статията, на "ягодоберач", тц))). Истината е, че те не могат да предложат бързи пари. Нито лесни. (така е. Имаме огромен проблем с нивото на заплащането на труда в страната, то е най-ниското в Европа, и авторката на тази статия има късмет, че е икономист, макар че се съмнявам, че това е късмет). 
Я да видим с какво са виновни работниците за това положение у нас, според г-жа Харалампиева - "Отказват да бачкат на минимална заплата с години, докато се квалифицират". Ами така е, на минимална заплата, да кажа на госпожата, не плащат добри детски, нито добри майчински, например, също и ниска пенсия после). И финонсово, са прави, само че икономически, май не). За мъжете не смея да кажа, патриархалният модел у нас е доста обърнат, въпреки, че е подкрепен негласно от дискриминационното отношение към труда на мъжете и жените у нас, които за г-жата са все "бачкатори".
Госпожата все пак признава, че "Няма как да хранят семействата си", дам, нито как да раждат деца, също. 
"В същото време не можем да искаме да плащат на новаците колкото на най-добрите си специалисти.",но пък, ако имахме повече самочувствие, щяхме да искаме от тях, да плащат за реално свършена работа, плюс таква уважение към изаскваната лоялност, коректност, дискретност, и каквото пише там още в обявите за работа, за което си мечтаят пък работодателите, и те тайно))) но това, е извън исканията на г-жа Харалампиева. 
"Вариант е да се създадат стимули и по-добри условия за млади предприемачи - с лесни кредити и без административни пречки." (тц, не беше ли по-добре да се напише тук, нещо за забавената административна реформа, която също, е "вариант да се създаде", да, все пак така е по-разумно и по-честно, а и се разбира, кой ще създаде тия блага, и че те няма да паднат от небето, надяваме се). 
Накрай авторката на статията завършва в песимистичен тон, че "бачкаторите" няма да бъдат убедени да останат тук, ами все пак, да си "търсят правата" пред "чуждия работодател за договори и документи, каквито търсят от нашия"(така е, и тогава ще бъдат "туширани" изказвания като това от името на италианския вътрешен министър, с един куршум - три заека, хем и неработата на родните институции, пак ще се "прикрие"))). 
"Ако все пак бъдат излъгани, да не преглъщат. И да помнят, че България не значи "втора ръка"". 
Ами, за финал, аз бих искала да допълня, че чуждите институции, ако са сезирани, действително помагат на българските граждани, мнозина вече научиха телефони и адреси, правата си, но все още се страхуват, колеги, да, хората се страхуват, защото са поданици на такава държава,като нашата. 
И освен това, като гледам публикациите на "Телеграф" за робския труд, то "България" няма да е символ в чужбина, на "втора ръка", а на "трета такава" и дори в някои случаи, на "четвърта", макар и под масата... 
А това, според мен, означава, че българите имат един повод за гордост - още един - че въпреки "орисия"-та, продължават да орат, да. Май Яворов, е искал да каже и това, наред с онова чуство, за гневна безпомощност, и възхищение пред гения на своя народ... 
А това е страхотно). 

ПП. Днес, на 14.08. стана ясно от съобщение по медиите, че италианец - рецидивист е залял с бензин и е запалил бившата си приятелка - българка в Сицилия - и тази история, е вид контрапункт на казаното за българите, техния живот и работа в чужбина и казаното от в-к "Телеграф" и италианския вътрешен министър, ако щете, е и една международна история за домашното насилие. ДОМАШНО НАСИЛИЕ. 






Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1041311
Постинги: 706
Коментари: 794
Гласове: 2404
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031