Разглеждам внимателно снимката към новината за смъртта на Митко Крушков, на 13 г., който не успял да пресече улица в град Златоград, заедно със своите родители, защото бил блъснат от 56- годишен мъж досами тротоара, и отхвърлен от силата на сблъсъка на 4 м. от произшествието; малко по-късно Митко  починал от раните си на път за болницата.
Някой би казал, че това се случва всеки ден, особено на пешеходни пътеки у нас, или когато пресичат деца и възрастни хора. Друг би го контрирал, че не е всеки ден, все пак, чак такива тежки случаи - в които детето/бабата/жертвата няма никаква очевидна вина, са веднъж на месец, но не и всеки ден. Чудя се, има ли изобщо смисъл, от тези правдиви уточнения, и от статистиката, която липсва под статията в дир. бг, за бройката на децата, загинали на улицата от началото на годината - навярно са няколко десетки, ако не греша, а може би греша, за ужас на някои; дали има още хора, които се ужасяват от такива работи? Това, което става, се извинява с термина "войната по пътищата" - така са го окачествили и в дир. бг, сигурно е правилно. Все някак трябва да се окачестви, а такива случаи, има вече много, всеки месец, може би. 
Знаете ли, колеги, всеки път, когато пресичам улицата, особено в гр. Карлово, където има малко (като че ли) светофари, и те нямат копчета (с изключение, на един), а си имаме само пешеходни пътеки с надписи "ПОГЛЕДНИ" (мина вече повече от година и тия надписи, поставени навремето, вече престанаха да ме разсмиват, колеги, именно, защото "войната по пътищата" продължава, с надписи или без), аз изпитвам страх и  съм наясно, че поне осемдесет процента от шофьорите на улицата, разчитат на това, че не съм над 70 г., не съм под 15 г., очевидно не съм саката или в количка, или не бутам количка, не съм сляп или не дай си боже глух човек,  следователно, мога да притичам през пътеката, следейки внимателно темпото и положението на фронта, докато и те (моторизираните участници във войната)  препускат колите си  през нея, дам, и да се гоним като идиоти, докато някой не блъсне някого. Както казах в една статия вчера, да, ама не, колеги, мисля, че това (схватката пешеходец - моторизиран шофьор не е война, ами си е чисто изтребление. Из треб ле ни е. 
Наблюдавам го непрекъснато, колеги - включително, когато пресичам натоварената зебра до ЖП гара Карлово, която е поставена там, защото по презумпция пътниците от ЖП гарата трябва някак да се придвижат с тежките си куфари към вътрешността на града, но шофьорите не спират, защото куфарите, не са колички с бебета, не са инвалидни колички,  а може би не спират, защото не искат, как мислите? 
Мисля си, след като нося върху себе си отговорността на осемдесет процента от шофьорите на улицата, като пешеходец, леле, какво ли ще стане с мен някой ден?! Елисавета Ненчева отговаря! 
На снимката към статията в дир. бг иначе, е представено бдение за починалото детенце, явно спонтанно състояло се върху една също такава пешеходна пътека, но в Златоград, до нея  - на три метра, мисля - се вижда някакъв легнал полицай (явно той е утрепал скоростомера на шофьора на микробуса, за да твърди той в съда, че уредите му са повредени, ако не е бил ударът в тялото на детето), та на тази снимка се вижда, как няколко десетки хора са се събрали на пътеката и на улицата, застанали са хората върху пешеходната пътека, стоят там и правят гражданско неподчинение, затварят пътя, доколкото виждам. Но те стоят, без да издигат лозунги (въпреки, че тук някой би казал, че и лозугни сме виждали на подобни бдения, и цветя, и плачещи хора), хората стоят на улицата, и изглеждат, колеги, толкова беззащитни, въпреки, че са много. Утре пак ще бъдат малко - един по един ще я пресичат, един по един, а "войната" не търпи единични прояви нито на смелост, нито на страх, тя просто си продължава... 
Или не? Или има закони, които задължават кметовете на населени места да сложат знаци на поне 50 м. преди всяка (всяка) една пешеходна пътека, най-вече до тези, които са най-опасни, и ако не го направят, биват дисциплинарно наказвани, предвид изключително тежкото положение, именно с "войната по пътищата"?? Или има закони, които задължават шофьорите да намаляват на 50 м. от пешеходните пътеки, и да изчакват преминаващите там пешеходци, а не да се дебнат с тях - кой е по-бърз и по-хитър, хехе, всъщност, кой е по-ненаказуем, тц, има и други закони, според които пешеходецът е неприконсовен, стъпи ли върху пешеходна пътека, и че това е едно от съвсем малкото места на уличното платно, върху които той може да стъпва тотално безопасно?! (Поне мен така ме учеха като дете, колеги, когато в детската градина изучавахме правилата за безопасно движение - бъдете отговорни, пресичайте само на обозначените пешеходни пътеки, подразбираше се, че шофьорите ще намаляват и спират, защото ние ще бъдем отговорни, да, никой тогава не ми е споменавал, че ще трябва да поемам и отговорността на самите шофьори, ей Богу, и на цялото правителство, един вид, и да отговарям за това, кой е  пиян или не е, кой е дрогиран или не е , кой си мисли, че е Бог, и на кого не му пука за човешкия живот))
Кой трябва да спазва закона, колеги? Ние, пешеходците, моторизираните участници в движението, кметовете на населени места, КАТ или ръководството на МВР и съответните привителствени агенции и експертни групи, подчинени на министри и премиер?
Ето един поздрав, за всички, отговорни.