Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07 13:31 - Новина № 1 на в-к "Телеграф" днес: ("Внимание" - бел моя))Джендъри налазиха конституцонния съд
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 (бележка) 
Колеги, току -що прочетох една новина, поместена на рекламната стр. 2 в днешния брой на в-к "Телеграф", която иначе, ако не беше анонсирана на първа, нямаше и да прочета (там, по мои наблюдения, се поместват основно статиите, обслужващи личните интереси на собственика на вестника, касаят политическите и икономическите му противници, явно, и съюзници,  и поради това, са безинтересни за широката публика). 
Обаче, явно поради някаква негова собствена причина (на издателя на вестника) днес там е публикувана статията "Джендъри налазиха конституционния съд" с подзаглавие "Прокопиев лансира придворния си политолог Даниел Смилов да обяснява колко лошо е решението". 
От тази статия се уверих още веднъж, че за жалост, не само журналистите, но вероятно и издателят на вестника (защото грешката е повторена, от петъчния брой, в който се обясняваше на обществеността, какво решение е взел КС) отъждествяват понятието "джендър" с термините "мъж" и "жена", които битуват в Конституцията на Република България, оттам и в нашия обществен живот. Тц, колеги, това е ужасно. Още повече, дето в петъчния брой (ако не греша, мързи ме да се протегна и да го взема тоя вестник, на две крачки е от мен) пише, дето тия понятия, според джурналистите от вестника и уж според КС (?!) се отъждествявали не само с "джендър", ами и със "секс", йоо, изписани на латиница, при това, в решението на съда))). Аз разбирам, че не върви, да пуснеш сега тука, другото понятие, въведено от КС - "секс" на втора страница на вестника си, (то го има на другите странци на същия вестник, така е, колеги, обаче, все пак, трява да се слага, някакъв "смокинов лист", защото все пак, съществува Етичен кодекс на медиите у нас, не съм сигурна, но мисля, че и СЕМ имаше, има и закони против порнографията, които все пак, трябва да се заобикалят учтиво, а не с крясъци))), аз също не бих го пуснала, най-паче, дето още в петък заявих на един въображаем приятел, дето аз лично, не мога да си позволя да изкарвам на смях Конституционния съд, и затова, ще се нарека, понеже съм законопослушна жена, трол тенджур - една хубава българска заемка, която, макар и неконституционна, отговаря на моите желания и вътрешни усещания. 
Има и друг въпрос, колеги. Тъй като не ми се четеше подробно статията в "Телеграф", минах я отгоре - отгоре, то на човек да му омръзне, да обсъжда в този блог логически неясноти, несвързаности, различни проблеми на текста, обаче, се загледах в снимковия материал. А там се мъдрят едни малки, почти паспортни снимки на Ружа Смилова, Даниел Смилов (очевидно неин съпруг), и някой си Христо Иванов. Гледах внимателно, обаче никъде не видях, по тези лица, някакви джендър символи - ни един от тех, нямаше поне едно пауново пЕро на главата, колеги! Ружа Смилова беше снимана до раменете, в някаква черна блуза с поло яка, с някаква консервативна прическа тип консервативна учителка, Даниел Смилов гледа хитро настрани, носи някаква риза на ситни квадратчета и полуинтелектуална брада, с очила с плътни рамки, а Христо Иванов, който не зная кой е, си е в костюм човека, същи депутат, той пък какво прави в тая статия, не зная... Леле, "Телеграф", как се е променил джендъризма у нас през последните години, независимо от решенията на Конституционния съд, както казвате вие... 
И така, колеги, джендъри))) (явно, според "Телеграф", който цитира решението на КС всички сме такива вече, който не ще, нарушава конституцията, и освен това, не уважава решението на съда), каква ще я правим сега? 
Аз предлагам, някой най сетне да се осмели и да преведе тия страшни думи "джендър" и "секс" на български език, аз лично, за джендър предлагам тендужр. Официално - значи, става и за мъж, и за жена, значи спорът за "секс" ще може да се отложи във времето, и който иска, ще мое да си прави гаргара с тая работа, за смях на нацията))),  едновременно с това терминът "тенджур" отразява народопсихологията и желанието за светло бъдеще?(и без това, на практика, джендър хората у нас се крият, никой не ги харесва и общо взето, и без КС са си извън закона, въпреки, че уж са равни, като граждани, с другите граждани; освен това, те страдат, както всички, и от други вреди на обществото). Тенджерата у нас, винаги е била символ и на стабилността, и на обновлението - ето, имаме фразеологизми и за тенджурата като място, около което се събира семейната общност, и за място, което е ритнато, и семейната общност вече я няма. Иска ми се тук да завърша тая дълга бележка, с един цитат от Михалаки Георгиев, който давах на моите ученици в седми клас навремето:
"Когато леля Тона разбра, че нейнят син ще иде някъде и че няма да посрещне Новата година в къщи, то тя се доста наскърби и се обърна към сина си с привичните нейни увещания: 
- Ама защо ще ходиш, бре синко, по този мраз? Па хайде, остави другото, ама хич бва ли да си не бъдеш дома на сам ден на Нова година?... И защо ще идеш? А? Де, кажи ми : защо ще ходиш? 
- За успеха на културата, за нейното развитие и усъвършенстване и у нас, както и по другите образовани народи, за ... амащо ти трябва тебе да ти казвам... то съставяла предмет на... 
Леля Тона се намери обидена от поведението на своя син, който скаше да предприема някакви тайни за нея похождения. Но той все пак не успял да скрие всичко, пак се бил малко изказал и тя чуля и запомнила добре името на което щяла да улови нишката на цялата тайна! Пенчовата майка излезе из стаята и прихлопна вратата. 
Вън тя съзря малкия Атанасча, братчето на Пенча, и наведнъж й мина една спасителна мисъл през ума. Леля Тона повика малкия си син и с тих, тайнствен глас го попита:
- Ти като ходиш на школото, можеш ли да ми обадиш какво ще те питам? 
- Знам ли я?...Ако сме го учили, ще ти го кажа - отговори момченцето и като посъбра колената си заедно, изплави се със спуснати ръце и чакаше като пред учителя си да му се зададе въпрос от урока. 
Леля Тона поснижи още гласа си и като гледаше право в очите на детето, запита го: 
- Знаеш ли що е и какво е това нещо коритура? 
Пенчовото братче потрепна няколко пъти със своите черни и дълги мигли и като че си припомняше нещо, повтаряйки постоянно думата коритура... коритура... Току се спря наведнъж и неговото детинско лице се покри с една сянка, която изразяваше самосъзнателна тържественост. Той погледна горделиво майка си и й продума с пълно убеждение в своята непогрешимост: 
- Коритура е име съществително, род женски, число единствено, падеж именителен! 
Леля Тона запомни само едно нещо от всичките граматически пояснения на своето чедо и това, което запомни, то беше за нея достатъчно. Щом чу тя думите "род женски", наведнъж направи следующето заключение: "Женски род, санким, от женски сой; жена го кажи, па това си е! Та доста ми каза детето, какво повече ще тражим да ми казва, може и оно да се е досетило, па да се срамува. Ама пак каква ли ще да е тази пуста скопосница: дали е мома, или е вдовица... Чекай, само това ще го питам още, па повече ми не требва, другото и сама ще го издирим."Пенчовата майка пак се обърна към Атанасча и го запита: 
- Кажи ми, мами, дали е мома, или е вдовица? 
На този въпрос младият граматик се позамисли и като нави надясно своята главица и просви устните си, отговори отсечено: 
- Това не са ни учили. 
Леля Тона, като одобряваше с кимане отговора на своето чедо, додаде и с думи:
- Ба, требеше зер и това да ви учат... разбира се, че не бива да знаете за такива самодиви, още сте малки... чекай де, колко качамак има още да ядете, докато в доде и вам времето да учите за тия работи!... Ама знаеш ли що?... Кажи ми барем дали е българка, или е от чужда вера като Недината снаха? 
Момченцето пак замига със своите дълги клепки. То вече ни най-малко не се съмняваше, че предметът, за който става дума, е някоя жена, и като раздъждаваше, че това женско име не прилича нито на Пенка, нито на Мария, нито на Катерина, нито на никое друго българско женско име, то без всяко двоумение отговори чисто и ясно на майка си: 
- От друга вера! 
Леля Тона претръпна. Тя току приседна с подвити крака на постланото чердже, подпря на длан чело и без да спре в някоя определена точка своя разсеян поглед, всецяло се предаде на своите мисли, които й рисуваха горчивата действителност за предстоящата женитба на нейния син!" (край на цитата)

Преди песента за поздрав, едно малко напомняне, все пак, никой друг , дори и от "Телеграф", не го напомнят, въпреки, че всеки ден пишат за него. 
ДОМАШНО НАСИЛИЕ. (?)











Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1041298
Постинги: 706
Коментари: 794
Гласове: 2404
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031