Колеги, до дни напускам София, напускам работата си и квартирата си в кв. "Изток" и се завръщам в Карлово, където също имам много работа за вършене, резултатите от която, обещавам, да споделям редовно в този блог. 
Тази вечер обаче, както е тръгнало от няколко дни насам, ще се занимавам с една интересна тема, която тази вечер, ме накара да публикувам един гневен коментар под съответната статия в днес.бг.  Темата е за жените в политиката у нас. Г-жа Дончева, съпруга на г-н Томислав Дончев, политик и вицепремиер, която се прочу покрай някакъв морков, за който аз лично не прочетох нищо, защото ми беше скучно, те тоя морков у нашата политика, го размахват периодично, докато жандармерията ходи да размахва щитове в карловските села и другаде)), сега, четейки статията, разбрах, че имало и някаква тояга - бря, г-жа Дончева, не са само тояги, да ви кажа, в сбиванията, то ако беха, с мед да ги намажеш, корите издържат, и старичките брони  на жандармерията, те са свикнали хората... Е, да, ама г-жата е изостанала с материала,  не са вече нито тояги, нито моркови, и изобщо, стана една политика, женска, напоследък, колеги, която много ме възмущава мен. Ей Богу, чудя се, защо сега, на това изявление на г-жа Дончева, която защитава етноса на полицаите у нас, били те и бити, с авторитета не на мъжа си, вицепремиер,  и на правителството, ами на Българския хелзингски комитет (ее, и тя като Славея Сиракова - не е добре образована, искам да й го простя, колеги, искам, ама не мога, именно, защото БХК дори не е неправителствена организация, която да е българска, да речем, абе не можа ли тая дама да си избере някоя организация родна,  дори и котки да защитава, бе!), та защо, например, сега не излезе г-жа Корнелия Нинова, дето виси в тоя парламент, от женската му квота, вече толко години, и преди дни, входира вот на недоверие, за сигурността?! 
Де сте, г-жа Нинова, да отговорите на г-жа Дончева, и да искате нови униформи, оръжие, бензин, за полицаите, и за жандармерията?! 

Аз отивам на море, момичета, със здраве). Както казват в моя ресор, да изчакаме и отпуските(след половин година забавяне на матриала), пък после ще видим какво). 
(но, все пак, ще бъда тук, колеги, ще бъда тук))). 
Наздраве!