https://dnes.dir.bg/obshtestvo/krastat-pri-memoriala-na-zhertvite-na-komunizma-vzet-ot-groba-na-ovchar, или, както се вижда от тази статия, имаме сериозен проблем с един важен паметник в гр. София. Художественият и старинен безспорно кръст, украсяват паметника на жертвите на комунизма в столицата, в  етнографско - художествен стил, се оказа, че бил "смъкнат" от гроба на "овчар", някой си "дядо Въто" (ама кой Въто, кога е живял човекът, Бог да го прости, никой не казва, а тая работа се е дискутирала в Комисията по култура на Столична община, колеги....). Вярно, че човекът е умрял, ама все пак, имал наследници, или поне един свещеник, който щял да подава молба в Столична община по въпроса, споменава някакви негови наследници - бря, кръстът ми се вижда старинен,колеги, та тая работа ми е малко мътна с наследниците...Хихи, сега само да не се обадят от Руското посолство, не им завиждам и на тях, завалийте, в София управия с културата нема. Ко ле ги, аз изрових в интернет снимка и статии за паметника на загиналите от комунистическите репресии, издигнат през 2004 г. в гр. Карлово - за жалост, поради неудачите на съвременната журналистика у нас, в многото сходни по съдържание статии по темата, независимо кое честване отбелязват, не казват, кой е авторът на паметника, а аз, за мой срам, не го зная. А всеки ден минавам покрай него - той се намира на една крачка разстояние от главната улица на Карлово, "Генерал Карцов", срещу пазара, и представлява една грамада камъни, ама големи камъни, като тези от карловския водопад "Сучурума", натрупани един върху друг, а над тях кръстът, който не се отличава с никакви украси, просто стърчи килнат на една страна, ама не успял да падне. Човек минава, гледа и се пита - "защо не пада тоя кръст", "как така не е паднал", "това е възмутително и прекалено - да правят паметник с кръст, па чак пък толкоз ли заслужават", "това е ужасно", "това е възмутително", "това ме тревожи" (между другото, мнозина не гледат към него, точно поради последната причина).
Колеги, в Карлово има сведеня, че край града са заравяни тела на застреляни хора в общи гробове, за които не се знае нищо. Нещата са се слегнали почти напълно. Името на града е сменяно през 50-те години - Левскиград, да. 
А в София действа Народен съд, който унищожава националния елит на България в началото на тоталитарната диктатура, явно това е тежък и сериозен процес на окултуряване на явленията)), исторически и поколенчески, защото на мен са ми казвали, дето не можело някои неща да се казват, защото наследниците били живи, на виновните. Бря, колеги, а  наследниците на бай Въто, който е умрял, какво да ги правим? Да ги разнасяме в новините, и да си крием в тех културата - не е слезнал дядо Въто сам да го направи тоя паметник, хората са му го издигнали? 
И тъй като моята тъга и чувството ми за художественост, предизвикано от споменаването на паметника в Карлово,  взеха да се мумифицират, оставям работата така. Наклонена)). 
ПП. Всъщност, колеги, смятам, че кръстът на дядо Въто не бива да бъде местен от там, където са го сложили, напреки всички проблем,  тъй като неговата история, носи всички белези на тежкото време, което упоменава, и сама по себе си е станала част от него, един вид. Пък и дядо Въто, който е овчар, сигурно вече е свикнал, след като веднъж се е ядосал, като са му пренесли камика в София, едва ли ще ходи да раздухва нещо папките на общината, а и някак историята се е получила така, както може би е трябвало да се получи, въпреки, че българите и софиянци в частност в днешни дни не са вярващи, защото е казано в притчата "Както ме познава Отец, така и Аз познавам Отца; и душата си полагам за овците. Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един пастир."(Йоан 10: 15, 16). ?