Колеги, днес прочетох едно знаменателно мнение на г-н Светльо Витков, отразено в нарочна статия в днес. бг - "Светльо Витков : Акция "Шум" - показна акция за пред медиите". Ние всички знаем, колеги, както и г-н Витков, че акциите на г-н Валери Симеонов, назоваем в момента вицепремиер, не помня по кой ресор, и нямам намерение да си спомням (това да си го спомнят тия, дето ще му подписват актовете), не зависят от никого, и като такива, не могат да бъдат спряни, въпреки, че г-н Симеонов, нито е областно полицейско управление, нито е областно управление на ХЕИ, нито е пиар на вицепремиерската си институция, нито е пиар на министерството на туризма или там, на който е засегнат. Отдавна, още миналата година, беше коментирано, дето неговото поведение в началото или в разгара на сезона, нанася вреди върху имижда на туризма у нас, но, както вече беше казано по-горе, това не касае никого, освен хотелиерите, а тех ги глобят (който трябва, и който хванат))). Та, смятам, че казаното от г-н Витков, в този резон, е точно - само дето, той, в качеството си на политик, представляващ малка политическа партия, опозиционна и новаторска (?) би трябвало ка каже не "акция за пред медиите", а нещо друго, нещо друго. Да напомни, дето хотелиерите също са граждани, дето отделно  гражданите по принцип  имат спомени от заведенията, които ще се събарят - там са се състояли еди кои си фестивали, еди кои си събития, защото, колеги, това е така). Аз никога не съм ходила в това "Какао биич", де да го знам какво е, и идва някой, който иска да го троши?! Па можело да не иска, било на майтап?! Ба, голям майтап. С правителството, колеги, шега не бива, да ви кажа аз, и рано или късно, че падне, сградата, както са падали и други, колеги, я помните ли, как падна Мавзолеят на Георги Димитров (мисля, че това беше), хем беше много по-здрава конструкцията, на два пъти пада, или повече, не помня вече, а днес щъкат из подземията изкуствоведи и любопитни  - "аа, ама то имало интересни неща за показване"
Какво да се прави, ще изтърпим, може би и това, че г-н Симеонов, не е пиар на Министерството на културата. Всъщност, като си помисля, слава Богу. Току - виж взривил някое кале, поради липса на строителни документи, и съответната архива (да не говорим, че някои от документите там са на чужд език, не се чете, ужас; но пък това може да спаси горките калета). Хе, от колко години насам военните гърмят по Аневското кале, на учения, какво му коства на г-н Симеонов, да го разруши, поради липса на тия документи, хем политика ще стане - "ти на мен самолети ли ще ми пускаш, хаа, скъпи играчки, аа)))))? 
На мен обаче, колеги, не ми е тъжно само заради това. Днес от кметството в Бусманци пуснаха една много характерна обява, за това, дето тези дни ще се събират стари железа, стара хартия и пр. вторични суровини, които гражданите можели да донесат в центъра на селото, и от получаната сума от продажбата на вторичните суровини, щяло да се заплати за забавления на децата на селото през м. юли. Колеги, колеги, тази обява е пример за удобното лице на благотворителността в Бусманци (и може би в София?)), което хем не задължава народът да дава пари за забавлението на децата, хем пък може да си изхвърлиш боклука, и от тия пари, които между другото, може и да не са толкова много, децата ще се забавляват благотворително. На мен така, в библиотеката, често ми носят дарения - стари, изхабени книги от 60-те години, събрани от изхвърлящите се стари секции, от които вярно, мога да си избера каквото ми трябва, а мога и да ги изхвърля, вместо стопаните, те не се сърдят). Вярно, за пръв път от много години насам - може би петнадесет (въпреки, че и преди това са получавани единични екземпляри такива книжки при дарения), една дама от София ни подари прекрасни детски книжки миналата година, включително и от тези с капачетата, с разните мърдащи се "три ди" илюстрации, които направо побъркват децата, та отсрами София, а на мен ми се наложи да завеждам скъпите книжки като "втора употреба"(каквито всъщност бяха, но невероятно добре запазени), за да не си утежня фонда)). (Дарението беше в размер на 33 книжки на стойност, без приспадането на "втора употреба", около 300 лв). 
Та думата ми беше за благотворителността, може ли в нея да има компромиси? Ние виждаме, до какво довеждат компромисите в благотворителността - до липса на такава, но все пак, все пак... 
Накрай, ако се върнем на темата за г-н Симеонов, в известен комичен аспект, сега си мисля, дето той все пак ще откаже, да свали костюма, да си тури обеца на лявото ухо и евентуално на носа, и да носи бухалка, което е голям проблем, наистина голям проблем. Иначе всичко друго, мислим, си е на мястото?)))
Песнята за поздрав - довечера). 
Поздравите, обаче са два - един за бухалката, и един за костюма, колеги, и най-вече за туризма))). Вижда се, как се развива това схващане през годините, отразено в музиката на епохите. ПП. Вчера, един колега, ми предложи, колеги, от благодарност, ваучер за обувки, с намаление от 16 на 10 000 лв., за два чифта обувки. Леле, как се шашнах, колеги, какво ще ги правя тия обувки...
Някой ако се чуди, къде е троля в тия песни, тя е най-накрай, едно от тия дечица, дето подскачат с поясчетата))). Наздраве!