Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06 12:41 - Може ли троля да пее и други въпроси
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Уф, колеги, ей сега преминах в бръснещ поглед през първите страници на дира и днеса и установих, че тая новина, за тазгодишната стрелба в началото на сезона в Слънчев бряг, била заради ревност, леле, спасихме сезона, ей. Тъкмо гледам новините и си мисля - майки, пак се сбиха мутрите в Слънчака, и то баш  за 1 юни, орезилиха държавата, пък то се оказа "убийство поради ревност", урра! Така си трябва, колеги, ред и сигурност трябва да има и в тази тенденция, изразена през последните години у нас, подобно на данъчния и фискален ред - до юни да се бийм за държавата, от юни нататък - по частни причини, секи за себе си. Само че сега, колеги, вместо тия неясни намеци за изпращането на Валери Симеонов, вицепремиер, на рекет по дискотеките в Слънчев бряг, би трябвало, на същото лице, да му се придаде една бухалка, да му се забрани да ходи в костюм, за да не срами частните интереси, освен, когато носенето на костюм в заведението е изрично посочено от собственика))), и да му се тури една обеца на ухото, ако не става на ухото, поне на носа, мойе с кръстче,това е модерно напоследък (заклевам се, той тук до декември тая година, при това положение, нема да бъде наричан никак вицепремиер)? Както дочух в метрото онзи ден, май вече започва да си личи, че идва летният сезон - един господин точно така каза, дето след 15-ти тъпканицата щяла да се разреди, защото народът щял да си вземе отпуските, слава Богу...)
Та така, колеги, след като вече се видя, че Господ е българин, и лятото идва, аз всъщност исках да добавя, че имах намерение да пиша вчера по съвсем друг въпрос. 
Въпросът е свързан с това, дето миналата вечер, на мен ми се обадиха от разузнаването, да ме питат дали мога да пея. Въпросът беше културен, колеги, ней някой да си помисли, дето са били пиени,  и аз се изясних обстойно и културно, с ясната идея, дето тези мои мисли, ще бъдат записани за поколенията в разузнаването,  и още веднъж ще донесат ценност на държавата. Разбира се, колеги, че троля може да пее, дори обърнах внимание на г-н генерала (отказвам да повярвам, колеги, дето съм разговаряла с полковници, като мен), дето навремето, са ме обучавали да пея в хор, състоящ се от 80 души в СОУ "Христо Проданов",  дирижиран от нашата учителка по музика Мариана Бекирова в град Карлово, и дори по време на репетициите за патронния ни празник, сме се упражнявали многократно на сцената да се измъкваме на пръсти от нея, мъкнейки, заедно със сценичните работници, десетина партикапли - дървени стълбички с три стъпала, на които се настаняват 80 души, за да изглеждат красиво на една голяма сцена). Оттогава зная, колеги, че пеенето е огромен труд, много често свързан с огромни мазоли от стоене върху въпросните партикапли на студена сцена и зад нея, вкл. в гримьорни и по кородори с часове по време на репетициите за нашите концерти. 
Вчера, колеги, в събота, присъствах по служебен път на един чудесен "Шопски събор", организиран от Народно читалище "Възраждане - 1928", кв. Подуяне. Освен нашата група, там имаше и гости от НЧ "Н. Хайтов", гр. София - детска група "Шопчета - бобчета" - оркестър за народна музика и народно пеене. Гледах внимателно от моето фотографско място (подобаващо за читалищен секретар) върху бетона на една шахта, как техният музикален ръководител - Лили Андреева, не можеше да си намери място, дирижирайки ги на моменти (когато закъсваха), подканвайки ги, насърчавайки ги. Музикалният ръководител така и не можа да седне, колеги, и страшно много ми приличаше на някоя от треньорките на нашите състезателки по художествена гимнастика, заради отдадеността и напрежението, въпреки, че концертът не беше пред НДК, да речем). Знаете ли, колеги, колко детски инстументални групи има в читалищата у нас? (дори и без да говорим за разликата столица - провинция) "Шопчета"-та на сцената бяха десетина, а са общо 30 в тяхната школа, както чухме от водещата на концерта. Мислех си, колеги, че част от треньорите по художествена гимнастика, все пак имат на своя страна "Дънди прешъс металс", а тия дечица и тяхната ръководителка - само дребната сива икономическа помощ на родителите на децата)). Който както се нареди, би казал някой. Ама защо тогава, ръководителите на тези състави, са все така отдадени на работата си, питам аз? Мислех тука, да се разпростра върху стремежите на родния бизнеселит да вкарва в общественото пространство своите любовници от разнородни, но нямащи нищо общо с изкуството браншове(в това, по принцип, няма толкова лошо, все пак тия момичета през последните години изградиха цяла, макар и нестабилна легенда, за модния  и изобщо ентъртеймънт бизнес у нас, за ужас на работещите в него))), но да се свени от подобни състави, кой знае защо, ми се струва странно. За жалост, моето сравнение е неподходящо, да, ние говорим за различни жанрове, но все пак, все пак...)
Колеги, колеги, ако се върнем на темата за моето пеене, някой днес би се учудил, как така майка ми не е подала оплакване срещу г-жа Бекирова, дето са ми се разсипвали от мазоли краката на сцената и съм губила гласа си по време на концерт, заради напрежението, то трябва да се знае, че не точно "времената бяха други", колеги, ами майка ми също беше музикант, а и освен това, пеехме отлично и идваше да ни слуша целия град, да пееш в хора беше привилегия, а не задължение, в салона нямаше място къде игла да хвърлиш). Дам, само най-доброто беше целта на нашия хор, дип че никога през живота си не съм чувала, например, Национални симфоничен хор на живо - навремето София беше много далеч от Карлово, въпреки, че днес пътищата са по-лоши)). 
Днес например, като читалищен секретар, изобщо не мога да проумея, защо никой не прави генерални репетиции с всички участници на сцената преди концерта - това ме порази, когато дойдох тук, в София, и трябваше да започна да организирам концерти. И съвсем, мисля, не е затова, дето аз самата съм си претрепвала краката на такива репетиции, та сега да ми се иска, други да са в моето положение; направи ми впечатление за тази година и половина работа, че всеки творец тука, си прави отделна репетиция, по сцената се трополи, колеги, между изпълненията на самия концерт, озвучаването не се пробва както трябва и пр. Надявам се, някой ден, да успея да убедя творците, които познавам, и с които работя, да започнат да правят генерални репетиции, защото публиката явно помни тези неща - в началото, преди концерта, не напират толкова да влязат в залата, а когато влязат, сядат тихичко и като че ли чакат нещо... 
Хайде, един поздрав накрай, за хубавото време! 



 








Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 982197
Постинги: 661
Коментари: 748
Гласове: 2369
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930