Когато вчера чух "острите коментари" за раняването с бомбичка на жена - полицай, която е охранявала някакъв футболен мач, станал известен май само с това, че стана на него този инцидент, си мислех, колеги, гледайки кадрите с кръвта по лицето на жената, че сега е добре, да се изчака, и да се види, какво ще стане. Изтърпях снощи коментарите на "длъжностните лица" след някаква  уж спешна, па май казионна (явно след всеки подобен инцидент, средно веднъж в годината) среща между представители на фенклуба на единия от отборите на срещата и нам кой си, които бяха в традиционния у нас висок стил, който се използва, за да се маркират празните приказки - "ние сме за наказание; ама не бива да наказва много клуба..., (ще ме прощавате, колеги, ама тия хора имат такъв характерен адвокатски стил, все едно, не са запалянковци, ами експерти най-малкото в комисията по футбол, на парламента))) и нам кво си още, щели тия дни да се празнуват 75 години от рождението на Георги Аспарухов, ама това, щяло да развали май годишнината, па и тържествата... Колеги, аз Георги Аспарухов съм го виждала на един календар - плакат в сладкарницата в Бусманци, оттам се сетих за него, отделно съм чела, че бил голям футболист, не знаех, че някой нещо ще чества, па да кажат, да се включим; да не си го честват помежду си, че ето - развалят се тържествата... 
Но, днес отново темата с ранената полицайка беше на дневен ред, макар и в минорен тон. На минаване през дира научих, че двама министри били посетили ранената жена в болницата, ама и тия от дира, не знаят какво пишат - че пишете имена, бе колеги, в заглавието, това не е било министерско, а частно посещение, недейте да си прествавяте дори обратното! щото тия хора, ако бяха отишли да решават тоя проблем, в качеството си на министри, немаше да са при полицайката, ами щеха да са на кръгла маса с шефа й, и поне с още двама министри, и с шефове на клубове от Висшата, втората и третата лига, и пр. Некой си е казал облекчено, след като излезе съобщението снощи от ИСУЛ, че след като има малка вероятност дори  жената да може да вижда след лечението, леле, какви лекари имаме, какви чудеса вършат, вместо политиците у нас; значи, проблемът се е разминал... 
Ами не се е разминал, колеги. Аз днес научих, че една моя добра позната, дългогодишен учител по физическо възпитание, е била принудена да търпи просташкия език на своите възпитаници, без да получи подкрепа от своя директор, като по време на един от часовете, в продължение на минута е била ударена три пъти в гърдите с топка за баскетбол, и тъй като тя тежи 50 кг., но все пак е бивш гимнастик, издържала до третия път, както издържа вече двайсет и кусур години, ама накрая, припаднала. Мислех си днес, колеги, какво ли ще се случи, както често обичат да задават този въпрос медиите у нас, с 16- годишния обесник, който я е ударил, а после се извинил пред директорката? Смятам, че този човек, който вече има оформени представи за своята личност и за своето възпитание, в бъдеще ще бъде, безспорно, в голяма тежест за обществото, защото няма да може да има нормални отношения с противоположния пол, и което е по-лошо, най-вероятно ще предаде дефектите на своето възпитание, ако мога да перифразирам  едно интервю  на директора на Българската асоциация по семейно планиране, и на своите деца)). Лоша работа, колеги, много лоша. Ако имаме късмет, този младеж ще остане в малкия град, но ако той няма късмет, може да се озове с амбициозни планове в големия, все пак, днес материалът е кът и всичко се изяжда от икономическата машина, където негов шеф и ментор ще бъде някоя възрастна госпожа с калкулатор, мениджър, администратор или нещо друго отговорно - ръководно, която цял живот е носила на гърба си такива като него))). 
Изобщо, в интересно общество живеем, колеги, днес си мислех също - ето, сега това, което пиша, да се прочете от бащата на някое такова хлапе, и да вземе той да хвърли един здрав бой на своя 16- годишен син, задето по такова щастливо стечение на обствоятелствата е оттървал глоба, че и кой знае още какво, ама може би, няма такива хора, всички си мислят, че оттърваването на глобата и на порицанието, е за постоянно))). 
Нищо подобно - тази работа е временна, след десет години, детето ви може да бъде осъдено я за наркотрафик, я за убийство, кой знай. 
Наздраве за постоянството, колеги!