Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.04 22:39 - За Великден, вярата и празниците, за криминализирането на домашното насилие, и за чистачките в нашето общество
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 272 Коментари: 3 Гласове:
2



 Колеги, този постинг беше провокиран от резонния въпрос, зададен в днешна статия в днес. бг - Изгубихме ли вярата си? (по повод великденските празници). Въпросът се счита, мислим, от самите журналисти, леко риторичен, ама само леко, защото малко по-късно, качиха на първа и постинг за майка, която прави сувенири за Великден, за да изразява таланта си да прави красиви неща, а и освен това, за да изплаща рехабилитацията на болния си от ДЦП син. Сериозен е въпросът за вярата, колеги, аз съм съгласна с това, като седнеш да го мислиш, и направо ти става лошо - разврат навред,  в днеса пише, че някакъв софиянец бутнал светофар, ама ще го съдят, кой знай и него, как ще го осъдят, 100 лв. ще струва да се купи маруля, домати и нещо сладко за Великден, възрастен човек починал при пожар в София, веганите пак излезли на протест, ядосват месоядните сред колегите - журналисти и по-ядливите тролоци, които още не сме залегнали над трапезата, турският президент Ердоган се хвали с някакви ракети, някакви установки, ама не проверих какво е това, щото под статията сигур са всички колеги тролоци, да зяпат (бре, колеги, Великден е, па за вяра става въпрос, за яйца и за салатка, която направо спасява след тази тежка зима!). 
Някак напълно незабележимо мина новината, че Народното събрание, на първо четене, приема промени, които превръщат домашното насилие в престъпление от общ криминален характер, макар, че аз не съм наясно, доколко юридически подплатено е едно такова решение - във всеки случай, неподплатено институционално, защото нищо не се чу, за приемане на финансови мерки за увеличаване броя и капацитета на центровете за жени, пострадали от насилие в страната, най-малкото, защото новите мерки, ще предизвикат необходмостта от увеличаване броя на центровете, както и от увеличаване на техния капацитет, за сметка на капацитета на моргите в областните болници, което аз мисля, че ще бъде добре... Жалбите вече щели да се подават в прокуратурата, колеги, леле, тая прокуратура, ще се занимава вече официално, с поне тройно повече престъпления, леле). А полицията у нас, вече, ако пожелае (и ако я задължат, както вече трябва и да направят, по закон))) ще лови насилниците, и ще ги пъха у кауша, вързани с белезниците за тръбата, защото тия вече няма как да се крият зад полите на жените, майките и бащите си! Бре,колеги, нима порастваме като общество?! Великден е, нека имаме вяра. 
Свързан с въпроса за домашното насилие, според мен, е и този с двамата избягали затворници у нас, който донесе много смях на всички, напреки, че затворниците били опасни убийци, па и въоръжени, и малко смущение на институциите, на които им стана неудобно, че стана такъв смях, мислим. Колеги, аз съм безкрайно възмутена от радостта, с която бяха посрещнати думите на хигиенистката на затвора, която се втурнала, заедно с двамата налични надзиратели и социалния работник на затвора, да оправя положението. Чух дори мнението, дето може би било време, на хигиенистките в затвора, освен метла, да започнат да им раздават пистолети, па, колеги, това мнение, много ми заприлича на странен контрапункт, на моето собствено искане, от 2009 г., когато се връщах скапана от работата ми в начално училище, и искрено желаех (което споделих и тук вече на няколко пъти) някой да ни прати мен и още някой колега, който иска, от училище,  на курс за борба с масовите безредици, което смятах, че би било силно подходящо в ситуацията... Е, да, ама хигиенистката, въпреки усилията, които й е коствало да остане на тази работа,колеги, която при това, е и опасна, защото очевидно, тези рецидивисти, не могат ги спря нито натискът отвътре, нито този отвън, защото и такъв има, не е искала оръжие, жената, тя е искала, само да разбере кой нарушава реда в скромната затворена система на Софийски централен затвор... Па колегите - оружие й дайте, оружие, е, ама като дадете на нея, на кой още ще трябва да се даде, питам аз, че то не останаха невъоръжени?! 
Не стига това, ами очевидно, мнозина верват, дето тази смела жена, ще се справи по-добре от обучените надзиратели, очевидно подведени от гледната си точка, дето жената в нашето общество, живеейки на неговото дъно, все измисля някакви чудеса, та работата се оправя... 
Е, колеги, ама това, все пак е оръжие, да ви кажа. И жената е била една, срещу двама души, за това вече си трябват и професионални сметки, от курса за борба с организираните безредици). 
Колеги, колеги, помня и друг случай, преди години, когато една чистачка - този път на СУ, беше спуснала черен флаг над централната сграда на университета, по заповед на отговорните институции там, и едва не предизвика правителствена криза, за което беше строго мъмрена... 
Отговорна работа е да си чистачка в България, да, вече освен да се чистят достата боклуци, направени от обществото - това угарки, хартийки, следи от мръсни обуща, строшени мазилки и парчета от кебели след елтехници, хвърлени през прозорците на апартаментите торби с боклуци, трябва да може и да се стреля, защото така излизало по-евтино на работодетелите у нас)))... Троля работи, колеги, почти месец, като чистачка, на един 17-етажен блок в кв. "Люлин" в гр. София, и, честно да ви кажа, след като чух, дето има шанс да ме назначават след тест дали мога да спрелям или не, мислим, да се откажем от тази работа, предвид не само отвращението ми от огнестрелните оръжия, но и невъзможността ми да стрелям без специална оптика, дето ще излезе скъпо на работодателя и ще ми я дръпнат от заплатата, защото съм астигматик и късогледа, а заплатата на чистачката е малка, по принцип, инче става, ко работодателят плати оптиката сам, и курсът за масовите безредици?! И една бронежилетка, да си я носим, с каска, защото моите клиенти хвърляха от прозорците си празни стъклени бутилки пред блока,  по всяко време на денонощието, от 15-тия етаж. Уви, ръкавиците за боклука не стигат, колеги, вече.. 
Това обаче ме натъжава, затова пускам песнята, за поздрав, на всички онеправдани по този свят. 

















Гласувай:
2
0



1. mileidi46 - :)))
07.04 01:18
:))
цитирай
2. barin - Здравей, eloiz. Вярата в Бог беше ...
07.04 06:05
Здравей, eloiz. Вярата в Бог беше изгубена дълги години. Сега се възвръща, но традициите са забравени на много места. В малките населени места повече се спазват, докато в големите поради някои обективни и субективни причини-не. Ходил съм на много тържества и празници, като Лазаруване, сборове. Вярата се завръща постепенно, но някак си само на думи.
Поздрави!
цитирай
3. eloiz - Барин, зависи как възприемаш вярата в Бог,
08.04 15:45
тя не може да бъде докрай изгубена, защото все пак, винаги ще има и е имало хора, които са вярвали - сигурно и ти познаваш такива, както и аз. А това трябва да го отчетем, точно заради тези хора. Може би сега сме започнали да си спомняме за тях и да се поучаваме от техния живот, кой знае, но ако приемаме "вярата" на обикновения човек, като желание да се следват морални правила, основани на разума, то действително, имаме напредък, което пък, от своя страна, е неминуемо)).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 942643
Постинги: 634
Коментари: 738
Гласове: 2346
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30