Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03 23:49 - Специално за немския канал Про зиебен, по повод момичетата на България)
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 232 Коментари: 0 Гласове:
1



 https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/03/29/ot-germaniia-za-pazara-na-bulki-i-navsiakyde-li-v-bylgariia-e-taka.372184,  по повод тази статия в днес.бг, която третира мнението на колегите журналисти от немския канал Про Зиебен за правата на пълнолетните момичета в България, реших да се изкажа и аз (освен написаното от мен в коментар под статията). 
И така, когато бях на 17, се топлехме с една печка вкъщи, наречена тук, в България "Чудо", или още "Циганска любов", с която и днес се топлят сума българи, и сума деца израстват край тази печка, учейки се от ранна възраст, че с нея трябва да се внимава; тогава учех в паралелка с разширено изучаване на английски език в елитно карловско училище, с много добър успех, и работех като стажант журналист за карловския седмичник "Диалог днес". Един ден моят главен редактор там, ме изпрати в циганската махала (гето) в Карлово, защото имало там един много интересен човек, на когото викали "Шекспир". "Пише хубави стихове", ми каза редакторът ми, иди да видиш, ще пуснем материал. И аз отидох, успях да вляза без проблеми, защото имахме роднини, които живееха до махалата, пък и показвах картата от вестника, за да се добера до къщичката на Шекспир. Там се запознах с героя на моята статия, той ми прочете няколко стиха, взех от него други, написани, които той желаеше да бъдат публикувани, зедно с представянето му, и човекът ми се похвали щастлив, че ромска организация щяла да финансира образованието му). Стиховете му бяха на много хубав български език, с чудесна рима. За жалост, въпреки настояванията на моя главен редактор, точно този брой не съм си го запазила в архив, за което искрено съжалявам. Шекспир ми разказваше, че много обича да чете Шекспир, и че поезията на английския бард е нещо забележително, хората около него го смятаха за умерен чудак, по мое мнение, след около тридесет минути престой в къщичката му, седнала до масата, застлана с чиста мушама.
Не зная какво е станало с Шекспир, искрено се надявам да е издал своята стихосбирка, имаха желание да му помогнат). 
Дам, а този пост, го написах, заради истината, и онова, което ми се случи много години по-късно, когато ми се наложи да преподавам в училище в село Кърнаре. Постоянно разказвам (явно картинно) за къщите на моите ученици, построени от кирпич, отгоре затрупани с няколко бали слама с дупка, от която да излиза дима, които са видни от влаковата линия, минаваща на десетина метра от махалата. Истината, колеги е, че учителите в училището, които не искаха да ме разочароват навярно, никога не ме допуснаха да отида до тези къщи, но децата от къщите идваха при нас, за да учат български и английски език, математика, химия, човекът и природата и всичко, което е нужно. Медицинската сестра обезпаразитяваше онези, които на се ходили на детска градина в началото на първи клас, новаците като мен ги предупреждаваха, да не се доближават много, първите седмици, за да не хванат краста и въшки, докато мине карантинният период; спомням си Ванката, мой ученик от шести клас, който пееше божествено, идваше на училище винаги невероятно чист и спретнат, а след един училищен  концерт в Кърнаре, почти отказа да го закараме с колата до неговата махала, която не беше кърнарската, а друга, защото се притесняваше от къщата, в която живееше, макар че беше тъмно. 
Та тази статия, я пиша заради моята ученичка Божана, която се сгоди на 12 години, и един ден без всякакво предупреждение, просто зачезна от и без това слабо посещаваните от нея занятия в шести клас. От Про Зиебен казват, че техните момичета са напуснали училище по на 15, но в моето училище, имаше много жени на по 30, които се връщаха в него като частни ученички, за да завършат средното си образование и да могат да бъдат назначени на работа като шивачки, камериерки и др. 
Божана напусна училище през 2009 година. Според техните патриархални правила, които при кърнарските жени, важаха, докато парите и илюзиите свършат (и навсякъде в България  е така; но при жените в България, това е по-жестоко, отколкото при жените в Германия, защото обществото, също както и журналистите от репортажа на про зиебен, искат да видят в тази история онова, което на тях им харесва))) в следващите години тя нямаше да се върне в училище, щеше да живее с десетина години по-възрастния си съпруг, да търпи домашно насилие, да ражда деца, за което щеше да бъде мразена от българското общество, и упреквана от наши и чужди политици, и който дойде, и след това, един ден, да започне работа, и да се върне отново в училище, ако е достатъчно смела и издръжлива. У нас, в България, всеки се оправя сам  с живота и с трудностите в него. 
Надявам се вече да се е върнала, колеги).
Поздравът.  













Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1040210
Постинги: 706
Коментари: 794
Гласове: 2404
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031