Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03 22:32 - За превъплъщенията на модата във фолклора, или за новият носител на "Златна игла" - "Етно мечти"
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.03 10:33


 От повече от година насам са налице тенденции, но не в модата, а в обществото, за налагане на "фолклорната фейсбук дрескултура", която е част от сложно обществено явление, предизвикано от тоталното обезличаване на българското общество през последните години. Тенденцията започна бурно да се развива покрай абитуриентските балове миналата и по-миналата година, които, не са подиум за водещите модни тенденции у нас(???), тъй като по традиция, са оплювани от медиите, а и може да се предположи, че като събитие, отстъпват на съответните събития, които провежда елита ни, и няма как да е иначе, но се оказва, че това не е така)). Тази година  в "Златна игла" (?) видяхме  колекция на дизайнерката Елена Христова  "Етно мечти", https://www.sofiafashionweek.com/elena-hristova-s-kolektsiya-etno-mechta-na-sfw-ss-2018/, също и https://www.dnes.bg/index/2018/03/21/zlatna-igla-etno-mechti-sreshta-stila-i-folklora.371409
която включва дрехи, вече виждани, по мое мнение, от мен и от зрителите по световните подиуми - особено и най-вече  по подиумите на конкурсите за красота, където българските миски почти всяка година разхождат подобни облекла с "автентичен дизайн и индивидуален стил, вдъхновени от народното творчество". За жалост, от подобни конкурси, аз лично, съм запомнила само дължината на облеклата (до средата на бедрата на манекенките) -  първото, което се вижда обикновено от подобни тоалети, верно, досега представяни предимно и само от риза и нелепо сукманче отгоре. Сега обаче, стилът на българските миски по конкурсите за световна красота активно навлиза в българската мода, като различните "автентични" елементи в стил българска бродерия и шевица, тук , за жалост (във въпросната колекция), са представени на ниво унифициран танцов костюм (костюм за танцов състав), поради тяхната опростеност, липса на съществени и интересни от културна гледна точка елементи от "носията" - ризата, (неглижирана до визията на комбинезонс дантела обикновено от фолклорните костюми на миските), липсва разнообразието от "пафти"  (които съвсем не са във вид на мизерни според големината си и изработката си, дрънкащи имитации с обла форма, поставени, за да декорират пъпа на манекенките в тази колекция; пафти в "народното творчество"  има във формата на кръг, на правоъгълник, лично аз съм виждала пафти в Националния етнографския музей, с формата на архитектурния план на базилика; има пафти, изработени от злато и сребро, по които са изобразени средновековни фолклорни и религиозни "символи" , инкрустирани със скъпоценни камъни, струващи цяло състояние),  за жалост, липсваха и традиционните накити за глава и сложни забраждания, абсолютна загадка за фолклористи и дизайнери днес, заменени от  изкуствените цветя на главите на момичетата, които някога, преди сто години, бяха естествени...) И е редно, все още, да се представят като такива (естествени), поне на ревюта, които вървят по национални телевизии, и на други значими обществени прояви, колкото и да струват подобни венчета на моделиерите). Във вниманието ми попадна един шопски литак, смесен като кройка с малко поскъсена черна рокля (поскъсена за модните тенденции, стила на литака и деколтето на модела), от която моделиерът беше извадил прекрасните обемни  украси на пазвата на литака, които, между другото, му придават и равновесието, с което той се носи в дължина до средата на прасеца и придава вид на ясно слънце на жената, която го е сложила (в  оригинала на носията, която не е една и съща, за фолклорната област)). Може би, моделиерът беше решил, да не подчертава бюста на манекенката (?, въпреки, че в оригинал, тази украса не подчертава, а извисява, тоест - не става въпрос за бюст в очите на околните, а за жената - кула от митологията на българите))), което може би отговаря на неговия (на дизайнера) вкус и на някои от модните тенденции, но в случая, тук точно модните тенденции, смятам, не бяха спазени, защото долната част на украсата на шопския литак - все пак беше допусната от дизайнера, да прелива....). 
Според мен, венчетата от изкуствени китайски  цветя в главите на манекенките  отиваха на тази колекция, но как бих искала да видя на подиума, поне реплики на накитите за глава (вече имаме чудесни имитационни сплави, няма нужда от тежко злато и сребно, нали не сме Версаче и Армани, или Картие; явно обаче, и тук си иска майсторство))), с техните хиляди разновидности, украса от мъниста,   пайети, царевична шума, специални растения, от живи коси,  които съм виждала на картинките в албумите на  Етнографския и Националния исторически музей, както и в редица регионални музеи. Дори и уникалният, ръчно изработен чехъл от украсена с мъниста  кожа, лъскав плат  и полирано дърво, който се намира в Регионален исторически музей - гр. Карлово,  и представлява само елемент от носията (доста скромна, в сравнение с шопския литак) от карловския фолклорен край))). 
За жалост, елементът, "символът", който най-вече присъстваше в тази колекция и й придаваше на места чар, беше имитацията на българска бродерия, който поразяваше най-вече, с еднообразието, с което беше използван, в сравнение с хилядите видове бродерия, които имаме в оригинал, и забележителните примери за техники (например, ръкавите на радомирската сая, с натрупването на сърмена украса по тях), които също имаме в оригинал,  беше и най-големият провал, на практика, на колекцията, но за това, трябва да се изкажат хората, които издирват, съхраняват и предават на поколенията българската шевица, за жалост, аз само се наслаждавам на работите им и се надявам, някой ден, поне частица от хилядите мотиви те да бъдат наистина "вградени" в нечия дреха с елемент от онова, което символизират в народната носия)(защото, на практика, не могат да бъдат използвани като "цялостен символ", колкото и на мнозина да им се иска, и слава Богу).  За народната носия,  все пак, най-вече говорим като за произведение на изкуството на народния гении на българката, а не на отделна жена, или на отделен дизайнер, въпреки, че всяка жена, е оставяла своя отпечатък в традиционните мотиви, българката, по характер,  и това прави дрехите да бъдат и да си останат забележителни). 
За жалост, за мен колекцията "Етно мечти" беше невероятно бедна, казионна и малко тъжна дори, може би заради изкуствените цветя, които винаги ме натъжават, докато вия от тях китки, за да ги сложа на главата на децата от нашите танцови състави. Но за жалост, ние нямаме достатъчно пари, за да купуваме всеки път естествени цветя, които да слагаме в косите на децата, за да научат хората от общността ни, че изкуствените цветя, освен, когато не са произведение на изкуството, не бива да се добавят и да се допират дори, до друго произведение на изкуството, каквото е традиционната българска женска  носия. 
Поздравът - по-късно. 
Пускам тук първообразът и идейният извор на тази колекция, за жалост, неинтерпретиран с вкус, което подсказва, че наистина има още какво да се научи от "фолклора ни")). 







Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1040207
Постинги: 706
Коментари: 794
Гласове: 2404
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031