Колеги, аз вече заявих в предходния си постинг, дето на големи, разкошни, красиви букети за осми март, просто, като жена, работеща натоварена и не много добре платена работа, не разчитам, но ми се наложи да седна тук и да напиша този постинг, по повод първомартенското поздравление на фб страничката на "Майко мила", със снимка на хиляди работещи като мен жени, ама тия са с униформи, и текст, според който е по-добре за мъжете, "Вместо карамфили" да дарят за добра кауза. Ето текста на поста: Ако за пореден 8 март ще се чудите какъв ужасно скъп зюмбюл, карамфил или замръзнало лале да вземете, ето ви една много по-яка идея! Дарете сумата, която бихте дали за цветя, на Фонда за лечение и рехабилитация на деца към фондация BCause: в помощ на благотворителността. Можете да дарите тук goo.gl/oM1SY3 - онлайн, с кредитна или дебитна карта. Ако пожелаете, ще получите по имейл цветна картичка за направеното дарение - при нужда може да послужи като извинителна бележка пред когото трябва - колежки, учителки и приятелки! 
С внимание наблюдавам от седмица почти цветарницата до нас, колеги, особено след тази тежка зима, където са изкарали за празника иглики в саксийки, и зюмбюли има, да, и чудни лалета (на едно място ги видях в саксийки, пазарът отговаря винаги на практичността на жените в този ден, колкото и да налитат мъжете у нас на евтиния рязан цвят))). И видях, че цената на лалетата на цвят е 2 лв., тоест, до осми март ще удари 5 в кофите на метростанцията, а хората от "Майко мила" настояват, че е по-добре тези доста скромни  5 лв., вместо за премръзналото, неразтворило се още  папагалско лале, да бъдат дадени за благотворителна кауза, леле, от мое име и за моя сметка, но не от мен, а от някой си колега, ученик или приятел, за да може той да се почуства по-добре от това, че е направил "голямо" благотворително дарение на организация, която се нуждае от много повече! Че чий е тогава, този празник, бе колеги? На приятеля, колегата или ученика, който втори път в годината, очевидно, според авторите на тази статия, след рожденния ми ден, ще се сети да ми подари зюмбюл в саксия, или на мен, която цяла година го търпя, пера му чорапите в пералнята, слушам му глупостите, ходя на работа, върша си задълженията като равноправна гражданка, заедно с него, едновременно, или що? Да, момичета, не е приятно, точно на осми март, да ни подарят карамфил, явно мнозина го правят,  това е така - не отричам за сайта на "Майко мила" - обаче, една разумна жена, не би написала такава статия, с която ще улесни и без това науважаващия я кавалер, ами ще приеме карамфила, ще си го запази, ще си го хербаризира дори, и вдругиден, когато го напусне, ще си го  отнесе със себе си, гордо маршируваща - като жена с образование, работа и равни права с мъжете у нас, или поне почти, колеги, уви, за сега е почти - защото все още, моята заплата е по-малка от тази на мъже с моята квалификация, а също така, и моята работа - читалищен секретар, трудно би се наел, да я върши мъж (което е срамно за мъжете, ако си говорим честно, защото невероятно много професии са се феминизирали, но иди ги търси мъжете да коментират това))), а и домашното насилие у нас официално и законово все още  е проблем на мъжете и на жените(или в случая, на който е по-силен и по-добре бие или стреля), а не на полицията))). 
Трудно е, но не бива да се предаваме. Трябва да очакваме със зъби и нокти нашите зюмбюли, момичета, за осми март, защото те са си наши, както са наши и правата ни, тези, които имаме - на образование, на работа, право да гласуваме,  и никой не може да ни ги отнеме).