Това, колеги, беше написано с черен маркер върху рекламен банер в метрото, с което пътувах към къщи вчера. Думите в скоби са поставени от мен, мой принос към това искане). Надписът не беше поставен върху чистичките стени на метровлакчето, а красеше само банера - което, според мен, говори достатъчно, за културата и целите на своя автор. Винаги съм смятала и съм казвала тук, че хората у нас, нежели, че в метрото пътуват по половин милион души на ден,  ценят и уважават своята собственост, вчера бях горда с това).
Освен това, колеги, съм тук, въпреки своето желание, за да бъда част от обсъжданията на печално прочутата вече у нас Истанбулска конвенция, която, поради липса на друго (или поради нежеланието да видим друго за обсъждане) влезе в устите на всички обсъждащи я в общественото пространство, напреки, че ние нямаме в момента капацитет на управлението, който реално да влезе в обсъжданията на европейско ниво на този важен документ. На българина не му е приятно, колеги, и няма как иначе, защото ние сме добри, работливи и амбициозни хора,  но след като нямаме такъв капацитет на такова ниво, ще трябва все пак, да приемем тоз документ, с което проблемата за него се изчерпва изцяло.
За жалост обаче, се прави опит от този управленски гаф, да се прави политика, колеги, койето е страшно, защото проблемът взе, че подбуди някакви обществени дискусии, в които снощи влезе и пърформанс, организиран от БХК, информация за който видях преди малко в новините на Дир.бг. Пърформънсът е посветен на датата 23.01. - датата, на която в българския парламент трябва да бъде обсъждана именно въпросната конвенция, разгеле, след толкоз години неглижиране на проблема)))). БХК е пуснал прессъобщение обаче, в което се съобщава, че "Имената на 23 жени, убити от мъже в България, бяха проектирани върху парламента снощи", та не става ясно, дали акцията е срещу домашното насилие, или срещу убийствата, в случая - срещу жени. Жалко, БХК, защото у нас имаме проблем и с домашното насилие, и с убийствата, очевидно имаме проблем и с БХК... За жалост, проблемът е наистина огромен, дори и от БХК го твърдят, казвайки по-долу, че "Всяка четвърта жена в страната е жертва на домашно насилие", това прави приблизително няколкостотин хиляди жени, колеги. Няколкостотин хиляди, БХК, а не 23, разликата е твърде голяма, за да направим пърформанс само с 23, но пък е допустима, като се има предвид, че при тази разлика, общественото лицемерие трябва да е достигнало чудовищни размери, като е засегнало дори и БХК).
"Всяка четвърта жена в страната е жертва на домашно насилие", да, колеги, и не заслужава, името й да бъде упоменавано, след смъртта й от ръката (надявам се поне, на насилника, БХК?, че не става ясно съвсем) да бъде изписано само като собствено име и главна буква, която замества и бащиното, й фамилното й име. Тези жени, БХК, не са жертви пред обществото, те са жертви само на престъпния нагон на престъпниците, които са ги убили. Затова, ако близките им се съгласят, техните имена трябва да се знаят - пълни имена, първо, второ и трето, за да разберат жертвите на домашно насилие, че това, което се случва с тях, е реално, да разберат всички други 3 жени, на които не им се случва насилие, че четвъртата е реална, също като тях.
23 имена на жени, колеги, с главни букви отдад, вместо бащини и фамилни имена. Кои са тези жени? Никога няма да научим. Ето това е престъпление.
Колеги, колеги, преди седмица прочетох, също в Дир. бг, че приемането на въпросната конвенция, всъщност ще донесе доста неприятности и на без това препатилото ни правителство - извън юридическите преамбюли, щяло да бъде необходимо, да се въвеждат в средното училище допълнителни часове, било необходимо да бъдат задължавани здравните работници да бъдат по-наблюдателни или каквото е там, по конвенцията)). Хихи, а това са разходи, разходи - по принцип, в нормалната държава - защото трябва да платиш с нещо на учителите за допълнителните часове, и на медиците, за допълнителния труд, но от неправителствената организация, която ги говореше тези неща, се ядосваха, че учителите щели да правят брожение (естествено, защото на тях пари няма да им се дадат), и медиците също... Ко ле ги, колеги, ето го нашият затворен кръг, затворен от нежеланието на управляващите ни да поемат своите ангажименти, което пък, от своя страна, изобщо не ги оправдава, и така нататък, и така нататък))). А ние тук си говорим за Истанбул, за третия пол, за това кой мож да бие, и кой не, и какво че стане по-нататък).
Аз лично, искам да има денонощен обществен транспорт в София, видях, че и други го искат, и това ме окуражи неимоверно, досега смятах, че само аз искам. Смятам, че това ще намали насилието над жените в столицата, защото ще направи метростанциите малко по-сигурни, ще може човек да отиде там, ако се плаши от нещо на улицата - осветено, топло, ще работят и магазинчетата вътре почти денонощно;  по някакъв начин, жените няма да се страхуват да излизат сами нощем, няма да зависят от мъжете (БХК, ех, тия мъже))), и изобщо ще се чустват малко повече граждани на столицата).
Няма да поздравявам никого, колеги, защото много се ядосах на въпросния пърформанс, въпреки, че мога да поздравя. Все пак, със здраве за всички колеги тролоци.
ПП. Ей сега прочетох, колеги, че ратификацията на тази конвенция щяла да доведе, според фондация "Анимус", която се грижи за жени, пострадали от насилие, и поддържа денонощна телефонна линия, до криминализиране на домашното насилие у нас. Брей. Ако е така, това ще рече, че домашното насилие у нас, не е криминално престъпление, докато не се дойде до някои случаи на тежки телесни увреждания и смърт? Колеги, една част от мен много иска да види, точно как тогава се води обяснено домашното насилие, но друга - не иска. Нима затова, когато жените у нас подават жалби в полицията срещу насилниците, жалбите не винаги имат резултат? Явно е заради това. Колко ли хора го осъзнават, че става въпрос не за несъдействие на полицията, ами за законово несъдействие, е, колеги).
Пускам тук една много приятна песня, колкото за принципа, все пак.