Преди малко попаднах във фейсбук на една интересна картинка - интересна за мен като читалищен секретар, който се занимава и със съхранение, донякъде реставриране, оценка и пр. на народни носии, разбира се, от съвсем скромни позиции, тъй като работя с тях  едва от година и половина, честно казано - та снимката изобразяваше едни чудни терлици от вълнен плат, със съответна бродерия - украса. На снимката пишеше - "Много е лошо, когато забравиш откъде си тръгнал". Колеги, тези дни постоянно чета или някой ми казва, че не бивало да забравяме фолклора (каквото и да имат предвид казващите, защото фолклорът е наука, и много сложна система по принцип),  и всичко това, защото това ни било останало... Масово се показват по телевизия и печатни медии народни носии, хора в народни носии, само хорА, даже някой реши, да покаже Бистришките баби на плаката за европредседателството, само той си знай защо, забравяйки, че освен тях, има Мистерия на българските гласове, да речем, в същия жанр... Изобщо, наблюдава се едно явление, на изкуствено свиване на жанровете, колеги, при финансова криза и наличието все пак на изпълнители, което е непростимо.... Същото се наблюдава и при "преработката" на народни носии, вместването на детайли от една носия в друга, с цел "да радва окото" (???) или да излезе по-евтино (!!!), вследствие на което днес малцина разпознават народните носии от собствения си роден край. Брей, колеги, аз лично, като професионалист, който се занимава с фолклор, бих могла да кажа, че това далеч не е едиственото, което ни е останало, но тук ставаше дума за нещо друго - с какво този чифт терлички, иначе толкова красиви, би могъл да помогне, например, във вярата на един човек, че утре капризите на колегите на работното му място ще бъдат по-малко и всички ще свършат по -добра работа?! Хм, не се ли явяват тези терлички, само обект, така да се каже, на временно възхищение, на отместване, на проблема... За жалост... Защото са приказни). Но, мисля си, че всъщност повечето от нас не са тръгнали от тези терлички, а от къщите с ключето на врата, от майката и бащата (и не е задължително майката да е могла да шие такива терлички!, тя е правила нещо друго, нещо, което ще си припомните),  изобщо от братята и сестрите, бабите и дядовците, за който е имал късмета да ги има, изобщо, от цял един живот човешки, който има много малко общо, на практика, и с фолклора, и с терличките, но пък е неизменна част от него (фолклора), тъй като функциите на фолклора са обвързани с търсенето на постоянството в променящото се време. Признавам си, аз не съм тръгнала от подобни терлички, за жалост, авторът на снимката дори не е публикувал от кой край е това изображение, което щеше да бъде честно и справедливо спрямо горкия фолклор. Но си спомних терлиците на майка ми, дарени й от нейни приятели от друга фолклорна област, не от Карловската, които тя пазеше като скъп спомен години наред, докато съвсем излиняха. Те нямаха стойност на етнографски музейни експонати (много благодаря на моето обучение от година и половина, колкото и да е нищожно, в това, да разпознавам, макар и в минимална степен, подобни експонати; ако щете вярвайте, това е цяла вселена, която днес изобщо не се изучава в училище, стига се само до базови представи - какво е носия, до фолклорни области - пет или десет на брой, и до някои музикални инструменти), но тези терлици  бяха съкровище, те също имаха своята история.   
Не мога да измисля сега песня за поздрав, но когато реша, ще пусна тук нещо.