Признавам си, нямах никакво намерение, колеги, да сядам да пиша тук тази вечер, но сърцето ми се разигра, когато видях нередактираните приказки на министъра на финансите, ако не греша, на Република България, по повод, свързан с висшето образование, и с образованието изобщо (не смея, колеги, да пиша образователни стратегии, че има тук умни хора, ще се смеят на троля, а има и честни, които ще рекат, че таквиз в момента, стратегии, няма). 
Та, наред с проблемите на електронните данъчни декларации, разяснени много ясно в долната част на статията, и почти без грешка обяснени, тоест - че тъй като правителството има намерение да въведе електронно правителство, а намеренията са важно нещо за това конкретно правителство, то отпадат облекченията за електронно подадените декларации, което ней нищо ново като политика спрямо гражданете, в горната част на текста г-н Горанов допуска голямата грешка да говори за образованието по същество, излагайки се на риск хората, които имат висше образование у нас - независимо дали негови колеги (повечето му колеги, надявам се искрено), или разни други - като троля и пр. филолози (по научна област на висшето образование ) дори - да го критикуват за това. Едно на ръка, че утре трябва да излезе здравният министър, за да разясни как точно висшето образование вреди на децата до 18 г. в България, което ще е досаден нонсенс, добре, че е в неделя; друго, че в едни прости десетина изречения, г-н Горанов разкрива приоритетите на собственото си правителство, немилостиво и ясно (както с гражданските декларации) - "Обществото трябва да си прецени приоритетите." (...), "В момента по-важно ни е средното образование" (на правителството, очевидно, и на Министерството на финансите в частност, кой знае защо, явно нямат връзка с другите министерства - на икономиката, на туризма и пр., очевидно, нямат връзка и със собствените си звена в страната, които приемат гражданските декларации на айти специалистите у нас, хихи, лоша работа - тея хора, колкото и на мен да не ми харесва, формират голяма част от бвп; но, троля не е сложена тук, да напомня за доклади, хихи, тия работи се обсъждат на работни съвещания, има караници, скандали и много работа, преди да се появят подобни министерски изказвания, по принцип, явно тука не е имало, което е учудващо). 
Нататък изказването преминава във фалцетен тон - "Ректори и висши училища (аа, това отделни работи ли са??) - трябва с известна доза самокритика да погледнат към висшето образование." (към "висшето образование", г-н Горанов, не гледат ректорите, защото те не са нито Министерство на образованието, нито Министерски съвет; те си гледат университетите и специалностите, превърнати в търговски сдружения, поради, както се казва по-горе - "мълчаливото свидетелство от страна на държавата" (???) и "квази разбраната автономия" ("квази" е термин от друга наука, троля не разбра). 
Отделно, тая фраза, дето "висшето образование" (??? - леле майко, нима вече този термин стана равнозначен на някакъв пандуризъм, или нещо друго?)"Вкарва ги из едни безсмислени специалности, разроили се из образователната структура (абе, нали беше структурата само на "висшето образование"?), оле мале, то било "инфраструктура"(е, поне тук успяха да се ремонтират повечето университети, колеги, та говорим за откровено неразбиране на министъра, не за недомислица). "Влизат децата да учат ... атрактивни като наименование и ненужни на пазара на труда специалности" (ще ме прощавате за неточните цитати, но нямам много време). Дам, това е сериозен проблем, но не се разбра - на инфраструктурата ли е проблем, на висшето образование, в неговото проявление на пандурин, или на министъра и воденета от неговото правителство политика?! Той лично (г-н Горанов) намеква още от самото начало, че има желание да теслимоса въпроса на "обществото", което трябва да си види приоритетите... Тц, еми, добре се виждат...
"Академичната общност самоволно проспаха процесите в икономиката" (еми, така ще е, де юре и де факто те нема как да станат съвсем търговски дружества, предназначението им е такова, и затова спят, и наистина е самоволно, и не са само те; културата на търговските дружества закачи неправилно и болници, и други учреждения, уви). За жалост, оптимистичната прогноза на министъра, независимо, дали той я разбира така, за връщането на висшето образование на нивото на 90-те години, според мен, към така изказаните неща, е неприложима, просто, защото "висшето образование" загуби твърде много от уважението към себе си през тези години на "сън", та сега се оказва, че връщане назад няма, а има само пътища напред. 
Най-много ме ядоса, колеги, отношението на министър Горанов към 18-годишните, които "влизат във висшето образование", както е прието да се казва днес в правителствените среди. Те не са деца, г-н Горанов. Съвсем не са деца. Пълноправни избиратели са, носят наказателна отговорност, могат да се женят и да имат деца, могат да работят, някои от тях, до пет години, ще седнат в креслата на местната власт (прости демографски сметки, въпреки партийните). Навремето учителите казваха така - след  време, той ще дойде вместо мен, да обучава децата ми. Аз оттук се опитвам да убеждавам, че същите тези младежи ще отидат да работят в заводите, в офисите, ще заместят шефовете си... Малко повече уважение, молим, те съвсем не са виновни, че в някои случаи, не познават гореописаните си права. 
Не зная кой трябва да помисли за това, да си подреди приоритетите и да излезе с готово решение. 

Айде, една песня на края, за разведряване))).