Попаднах преди малко на статия в лайфа на дир. бг - за провел се първи по рода си конкурс във Варшава, Полша - "Мис Свят в инвалидна количка". Прегледах внимателно, колеги, снимките от този конкурс - красиви млади момичета, които по нищо не се различават от редовите красавици от подобни конкурси, е, може би, по зрялостта в погледа на момичетата с количките, но все пак - модели. Преглеждах снимките и чак се стреснах - ами че на някои от тях, тези момичета изглеждаха така, сякаш си седят на количките ей така, за снимката...Никой не е обяснил отдолу, какво е увреждането и колко струва позирането в този вид пред камерата, заради това, снимката да се получи "секси" и "нормална" колкото се може повече (колеги, колеги, отдавна  в модната индустрия болката, загубата на личното пространство, неприятните емоции не се заплащат така, както трябва, може би, щом се появиха инвалидните модели - закачалки по световните подиуми, че и го превзеха...), обаче, за беля, си помислих, колеги - ами как ли ще си преметнат краката момичетата, които всъщност, нямат крака... Има и някои с по едно краче... На други са им недорасли крачетата в инвалидните колички... Мислех си, колеги, как критерият за красота разделя света на две - на "Мис Свят" и на "Мис Свят в инвалидна количка", разделя го навеки, от една инвалидна количка, или от нещо повече?)).
Тц, а вчера гледах неадекватното отразяване от страна на БНТ 1, обедна емисия,  на Фестивала на способностите, който се проведе в подлеза на метростанция Сердика.
Мисля, че репортер беше Мария Чернева, която помня отлично с нейните репортажи и материали за проблемите на здравеопазването у нас, но този път, не си беше подготвила предварително домашното, за което много съжалявам. Не благодари на сляпото момче, което я преведе, докато тя беше със завързани очи, през половината пространство на феста, показа, както и 98 процента от българите, че хал хабер си няма от жестомимичния език, на който разговарят, неизвестно за мен, колко от хората, които не чуват у нас. Отгоре на всичкото, бях принудена да гледам изпречения пред зрителите надпис до "мястото", на което младеж й разясняваше как се общува с жестове, табела, на която беше разположен модерният и тотално безсмислен, ако не и подигравателен надпис, колеги - "Вслушай се в жестовете", който шества като рекламни банери за поредната септемврийска "Европейска седмица" на нещо си у нас. Тц, колеги, езикът на глухите и немите хора се гледа внимателно, научава се и се ползва, ако някой си мисли, че той може да се чуе, то този някой се предполага, че трябва да го е изучил до съвършенство, а не, че му предстои да обучи 98 процента от населението на това, което е познато на света от десетилетия, мисля, и столетие, и БНТ все още има предаване, в което този език се ползва активно, дори имаше обучителни курсове по това предаване, от време на време пускат и новини с такъв превод, а забелязах, че имаше жестомимичен превод на някаква пресконференция и на президента на Щатите дори. Това, бих казала - непознаването на жестомимичния език, от страна не на неправителствените организации, а на онези, които са отговорни той да се разпространява и да печели популярност,  беше огромна загуба за този иначе прекрасен - така, както успях да преценя - Фестивал на способностите.
Песнята - поздрав.