Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09 15:32 - По повод Деня на независимостта
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове:
1



 Колеги, вчера троля нямаше възможност да порови и да разбере, каква е съдбата на учениците, пребили с кол учител в гимназията в Садово, само прочете, че юнакът с кола всъщност бил не на 17, а на 18, и че бил задържан за 72 часа в полицейското управление. (те точно преди националния празник, колко удобно)Нищо повече не прочете троля по този въпрос, нито имаше други реакции - уволнени инспектори от Детска педагогическа стая, някакви обяснения отнякъде, затова аз продължавам да чакам какво ще се случи). Както чака се уточни, че чака и МВР, кой ще е следващият отвлечен, както вероятно чакат инстинктивно и всички останали граждани - кой ще е първият убит в училище, а като ги питаш - за какво чакат - нема отговор. Чакат си, да си чакат, а аз чакам дело, резултат от бързо съдебно производство или каквото е там - затова никой нищо не каза, и затова чакам информация)). 
Надявам се, че ще го дочакам, все пак. 
Междувременно, днес следих известно време по телевизията - Канал 1 на БНТ - част от програмата по отбелязването на празника  - 109 години от обявяването на Независимостта на България. Имах удоволствието да видя в чудесното качество на излъчване на телевизията (без майтап, колеги) прокламацията от 1908 г, точните и ясни обяснения на експерта от Държавна агениция "Архиви", който я разгръщаше и обясняваше всеки детайл, с удоволствие и много уважение. Най-отдолу бяха втъкани печатите (в сребърни легла) на министерствата на Царство България, изключително важен атрибут, без който този документ нямаше как да бъде легитимен. Гледах тези красиви печати, които специалистът - архивист допълнително изтъкваше като "прекрасно изработени", и си мислех как вчера четох статия в дир.бг за "шизофренията на властта" у нас, в която един вицепремиер си позволява да уволнява (макар и задкулисно), да коригира публично и да дискредитира цяло едно българско министерство - това на туризма, а статията коментираше, колеги, единствено нивото на старшинство в техните отношения, което ме порази, на фона на тези прекрасни печати, говорещи за едно отдавнашно уважение в самите институции към тяхната работа и тяхното предназначение. Вярно е, че в продължение на петдесет години България нямаше самостоятелна държавна политика, че в продължение на половин век, министрите на нашата държава бяха хора подчинени, но изминаха почти тридесет години, откакто държавата, към която България имаше васалитет, вече не съществува като такава, какво чакаме? 
Много ме заболя, няма да крия, от заключителните думи на журналистите, които бяха поканени в коментарното студио за празника, което изгледах едва преди час или два. По грозна традиция, една от тях си позволи да коментира видяното с израза, че всичко това било прекрасно, и било добре да не го забравяме, такова, през годината, което уви, като че ли не било възможно... Народът (ние - тя употреби тази форма, не форма, с която да се ограничи, например, до обществото на колегите й до нея, което, бих казала, би било по-резонно) обичал да забравя, един вид, колко съкрушително. Напълно съкрушително, бих казала аз, на фона на всичко, което беше обяснила малко по-рано жената - специалист по държавни архии от екрата пред тази дама (защото и тя влизаше в "ние"...)Както и аз, която се възхищавах искрено на документа, и още поне няколко хиляди души, поздравени по този грозен начин за празника. За жалост, журналистът - модератор на дискусията или срещата, изобщо не се намеси, с което наруши директно моите права и правата на архивиста, подигравайки се с труда му и с този красив манифест. Затова и седнах и сега пиша тук, колеги...

Иначе, много ми се искаше, да понапиша нещо и за международната обстановка, особено, след като видях как от международните новини на БНТ са хванали изненадващо или не, правилно нишката  със завършващия речите на президента Тръмп и тези на севернокорейския му колега, репортаж, за това, как в Южна Корея едни прекрасни, обикновени хора се молят, нищо неразбиращи, в храмовете си, за мир. Някой би рекъл, колеги, че когато атовете се ритат, магаретата страдат, обаче, атовете вече отдавна не са това, което бяха; на някои места, не се разбира, кои са атовете - особено на важното стратегическо място САЩ, в което позволяват, по неизвестни причини, на г-н Тръмп да говори в "Аз"-форма по социалните мрежи, изяснявайки така политика на "САЩ", разбирай, атът(???), севернокорейският президент живее в изолация и играе електронни игри, и като цяло,на нито един от тия хора, не им се разбира какво казва. А в Южна Корея, жената каза, че се моли за обединение. Хе, какво беше това, колеги?))). Някой дали помни, че някога Корея била една, някога, когато в света имаше дипломация... Май само тези хорица, в храмовете в Южна Корея (поне тях ги видяхме публично), на които чуждите разузнавания, когато им е удобно, помагат да изпращат с балони и пр. хранителни продукти на роднините си в Северна Корея, хе, преди години, имаше и такива новини оттам...
Някога, когато по света имаше дипломация, навярно и нямаше да се получи този конфуз с моя враг, президента Ердоган, чиито речи вече предизвикват боеве по света и вероятно в Турция,  и без неговата охрана да се намесва, за да ги подклажда. Трагедия, колеги, пълна трагедия и загуба на контрол, бих рекла аз. 
По повод Деня на Независимостта на България, поздравявам всички. В нея се разказва, за една много смела мома Тудора, за която е написана тази красива и нежна песен. Издирих по-стария запис, колеги, тъй като той отразява като че ли най-точно, смелостта на момата;  по-новото изпълнение, разкрива основно красотата и нежността на тази песен, като че ли. 










Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 839377
Постинги: 568
Коментари: 686
Гласове: 2277
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031