Пътувам в автобуса сутринта, за работа, а автобусът е претъпкан, изненадващо  - цяла сюрия ромчета, половин сюрия българчета, пенсионери с колички, майка с бебе от ромски произход, вероятно от кв. "Димитър Миленков" или "Абдовица". Повечето от децата слизат на следващата спирка - за някое от училищата в "Дружба", срещу мен остава една симпатична бяла майка с много красиво момиченце, със скромни, но много красиви букети, изобщо интелигентни хора, които гледат смутено и леко възмутено пред себе си, все едно, че ромите не съществуват, и може би е така. Детето ми изглежда и умно, много неща ще се очакват от него, с основание, но, някак, нещо му е объркано.
Майката с детето също слизат, на спирката за друго училище, а аз си спомням, бегло, как бусманчани не желаеха да записват през пролетта децата си в училището в Бусманци, защото имало много цигани). А имаше цигани, защото родителите не желаеха да записват децата си в училището в Бусманци. На две крачки от дома им, дори не се качват в десятката, за да обикалят бул. "Владимир Вазов", прашната Абдовица и Димитър Миленков....Имаме двадесет новородени тази година, до септември, в селото, имаше деца за паралелка първи клас, но, но, това си го обяснява директорът на училището на родителите, тяхна работа си е. Само да не гледаха така тия хора в автобусите))
Към "Абдовица" нещата вече започват да се оправят, качват се три момчета, циганчета, които лично познавам. Наблюдавам ги внимателно - как крепят букети, всеки носи по един букет - може да не е толкова елегантен, колкото на момиченцето и майка му, обаче се носи по мъжки - с голямо внимание и скрито възхищение, понеже са малко красивите неща, като букетите, в днешно време, съгласете се, рядко хората днес си подаряват букети в кв. Абдовица, и не само. Младежите са лъснати като новички - майката е изгладила внимателно  ризата с късия ръкав, специално гледах за гънки, защото аз не обичам да гладя, панталоните също са като новички, на краката - нови гуменки, маратонки, грам прах няма по тях; , юнакът е подстриган идеално, алабросът е прилежно метнат встрани, няма ги рошавите коси и протритите анцузи от всяка друга сутрин,  изглеждат много сериозни и пораснали моите познати). Това ли  са същите младежи, които всяка сутрин и късно следобед  яхват автобуса с викове от обръщалото на Абдовица -  с тях, кой знае защо, всичките намусени шофьори се разбират съвсем добре -  за да се смъкнат до кафенето, на една спирка разстояние?). Сега чинно пътуваме, коментирайки умерено и с гордост  букетите, до училището в Бусманци, младежите внимателно следят обстановката до оградата на училището, и по едно време чувам едното да казва с много сериозен тон: "Глей каква мадама", поглеждам и аз, а на входа момиче от по-горните класове, в народна носия, която в началото помислих за сая, но е в зелено, интересно, не съм ги виждала техните носии за големи деца, пише нещо в списък, а народът ученически внимателно се движи по голяма дъга покрай нея, заемайки позиции в двора.
Вчера следобед слушах и приветствието на министъра на образованието по повод 15 септември, навярно днес ще им го прочетат още веднъж на децата, по време на откриването на учебната година, заедно с приветствието на кмета Йорданка Фандъкова, и на още някой, който се е сетил по-рано да понапише нещо, или му се налага по задължение. Спомням си, колеги, колко задължителни слова такива сме изслушали, всяка учебна година по едно, най-малко, и на патронни празници, понякога, и на националните празници, със сигурност  - по още едно, бая се събират. Това, казват, представлявало връзката на училището с институциите, обществени и политически. Дали институциите го осъзнават? И дали щяха да бъдат толкова немърливи  в това, което се разнася от тях - писмено и устно, ако го осъзнаваха? Смея да кажа, че вероятно съм слушала по-добри слова, навремето, поне по-издържани риторически, щом се чете днес и моята скромна реторика, а и ме слушат в час студентите ми (Между другото, вчера мислих много, дали да не си купя букет за 15-ти септември, хубава традиция е, но реших, да си купя за 1 октомври, все пак, трябва да има разграничение, а и цветята ще бъдат по-евтини)).
Без поздрав няма да се мине, поздравът просто си прозира през редовете на тази статия, но, довечера, колеги, когато имам повече възможност да се занимая. Обещавам).
Впрочем, мога да го пусна и сега този поздрав, за момичето в автобуса, на което му се пееше, интересно, на децата днес дори им се пее, в някои случаи, въпреки, че на нас не ни се пее, те усещат, но въпреки това - ето, тя я запя тази песен, доизказвайки се, че щели да им я пуснат скоро на откриването на учебната година).


.
.