се разплакаха.

Покрай ангажиментите ми през изминалата седмица, имах време да седна пред телевизора и да погледам едно предаване по БНТ, което преди време ми допадаше с минорната си, но никак ненесериозна гледна точка - "Ничия земя". Може би, защото журналистите бяха дали думата само на своите обекти, на пейзажите и на действителността, такава, каквато беше тя. Дори дискусия за образованието съм слушала, в някой от броевете на това предаване, с удоволствие, но това беше преди повече от година. Е, предаването им от изминалата седмица беше посветено, доколкото го хванах, може би, от средата, на "Мария" (непрекъснати, досадни кадри от слабото лице на жената, която седи на маса с изтъркана, но чиста покривка, десет кадъра, как тя налива вода от дворната чешма, как мие две паници там, и те чистички, изобщо, с яд потърсена реалност, мисля)) и гадният глас на журналистката, която пет пъти попита тази жена - "Ти разплака ли се, когато изостави детето си?". Да, и намеци, че от момента, в който "Мария" е изоставила бебето си пред "блок 20" (три кадъра, ама в кой квартал - нема табелка, къде стои тоя блок бе - да не е в нищото, очевидно не е , в него хора живеят, не химери?), тя ("Мария") веднага попаднала в новините, тоя ден телевизиите само нея въртели(???, жената каза, че се е обадила в полицията него ден, след като изоставила детето, притеснявайки се, че няма да го намерят, без изобщо да знае, че е в новините)). Колеги, колеги, жената си призна, че е плакала, все пак, но журналистката (с глас зад кадър, ей, че кой ще задава такива въпроси, и лицето му ще е в кадър, в днешното визионерско време, в което е важно само какво си представяме )), пак не беше доволна, ей, още четири пъти й го зададе този въпрос, все едно го задаваше на себе си. Мислим, с основание. Не го догледах това предаване, съзнателно, че ми стана адски тегаво, направо мъчително да я слушам тази журналистка, особено след като чух в ефира от нея, че заради тази слабовата жена, която дори не се оказа циганка, не се оказа и  някоя страховита "антимайка", хихи, цел ден телевизиите въртели една снимка с бебе в кошче, ужас и скука, какво падение за телевизиите у нас, да се занимават с такова нещо, но като няма как (ех, как не го обичат този израз - няма как -  колегите от телевизиите, и на тях им е писнало, но това не оправдава колежката от предаването, която трябваше репортаж да прави за жената, пари да вземе от това, ефирно време и пр). Но да попитам -  а вие плакахте ли? Аз не. Но ми стана мъчно за жената, но пък, като гледам как добре си поддържаше мизерната къщичка, как е успяла да купи хубава количка, въпреки мизерията, не го влачи в чердже с колелца, я,  как е успявала да го опере това дете, да му приготви дрешките,на чешмата на двора, сигурно го и глади, макар да не видях от този репортаж, дали имат ток,  съм убедена, че и с това ще се оправи жената, въпреки "медийния шум",  ще си го върне детенцето  и ще си го отгледа някак, ако някой от социалните не се запъне, но пък и те, не искат да си имат проблеми, навярно, а и стана ясно, че жената е чистичка и се справя добре с мизерията, в която живее,  и ако й се помогне малко, ще успее да го изгледа детето. . Независимо, дали на нас ще ни се плаче, или не). 
Пак стана голям постинг, а троля мислеше, че ще бъде само от пет реда бележка, хихи, лаконична и ясна. Еми не е. Поздравът, като се намери повече време, довечера, колеги, че троля е заета.
Поздравът)