Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09 21:53 - За това, кой е поставил надписа над входа на Народното събрание, какво се съединява днес, и има ли изобщо полза от това
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 230 Коментари: 3 Гласове:
1



 Току - що приключи и отгърмя последния фойерверк от зарята на площад "Съединение" в гр. Пловдив, и сядам да пиша, по повод вялото изказване на коментатора на зарята, излъчена по БНТ, който заяви, риторично, че мое би не сме били достойни за надписа, който сме поставили (???) над входа на Народното събрание, па да си помислим, днес бил ден за размисъл. 
Както винаги, аз веднага идвам тука, да се изкажа. На първо място, сметам, че господинът пообърка работата с нашия надпис (тц., да напомня - "Съединението прави силата"), поставен над входа на Народното събрание, мислим, дето не сме го поставяли нито той, нито аз, нито дори сегашните депутати, ами там са го турили, по обективни причини, нашите дедовци и прабаби, с доброволен труд са го качили, мислим, днес не можем да направим такава красива сграда, таковата ,без корупция и без да бъде с друг надпис - дарствен за оня, който е платил. 
Затова смятам, че журналистът, трябва да ревизира мнението си - защото този надпис е надживял бая поколения преди нас, и гледа сега нихилизма, след като е гледал погроми, падане на бомби, убийците на няколко министър - председатели, лицата на предатели, на велики политици (ех, колеги, кога ще се признай най-сетне, че Стефан Стамболов и Александър Стамболийски не само са се борили помежду си и с политическите си противници, не само са трошели химикалки, докато са подписвали договри за репарации, които държавата да плаща с години, както и да поема отговорността да установява в нея монархическа власт; признайте си бе, колеги, че сме имали забележителни политици, без които и благодарение на които България нямаше да бъде същата!). Днес ние празнуваме Съединението на България, което няма нищо общо с надписи, с морални уговорки, с исторически възстановки - нито една от тези форми, не успя днес по медиите да ме привлече към празника, което показва тяхната самостоятелна несъстоятелност. Съединението, господа, не е и празник на Пловдив, и на онзи опа, Чардафон(??, ей, тия учебници по история нашите), а празник, в който честваме всички пловдивски граждани, направили нещо за България от 1886 година насам - като се започне от Иван Вазов, Захари Стоянов, и се свърши с Мария Петрова, г-н Радев (вж статиите днес за гимнастическата академия, подкрепена от президенството), и  с имената, знайни и незнайни, на всички български гимнастички и талантливи деца, които започват кариерата си в мизерните в някои случаи условия на Пловдив, и околността, и я завършват като трикратни световни и европейски шампиони, да речем. Хубава е тази идея за академията по художествена гимнастика, г-н президент, и е достойна, но е добре, към нея да се съединят и други градове, освен София, защото иначе ще си остане само една пренапрегната ( както казваме ние в Южен централен - пренафукана, ще не прощавате) идея... 
Съединението, както казва и репортерът (той каза, че то не бивало да остава само за днес, зщото било лошо, че кое му е лошото?!) наистина трябва да се случва всеки ден - със спедиторските камиони между Пловдив и София, Стара Загора и София, Бургас и София, Варна и София, Плевен и София, Русе и София, Видин и София. Да ядем в София и Пловдив хляб от Добрич, масло от кравите от Балкана, мляко от Южен централен и пр. Ето това, според мен, съставлява този празник. Не мисля, че има друга нация в света, която да има подобен празник, такова страхотно ,поне, пожелание. Па и да е почивен ден всяка година, за размисъл уж, и за глума на медиите - ех, ако не беше и за това).
Затова аз, като възпитан трол, смятам да се радвам на празника, и да празнувам, напук на жалостите на някои медии у нас, както и на нежеланието на редица други, дори да го отбележат - поне с едно журналистическо есе, различно от омръзналата патетика. Колеги, дори и на никой да не му се празнува, е признак на лош вкус, това да се показва (нежеланието), на национален празник. 
Чакам ли аз, чакам есета на теми из живота на Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, някой като този репортер, който коментира зарята, навярно би казал, че няма да дочакам, но пък, че поседим, че видим...Ето, един от най-здравомислещите български творци, Иван Вазов, посвети цял учебникарски разказ на прословутото българско чакане - "Иде ли?", но и той, завлядан от национален песимизъм, характерен след бурните движения на епохата, го завърши трагично, или не съвсем. 
И друг разказ имаше обаче, от същия автор, за един от строителите на съвременна България, "Дядо Йоцо гледа...". 
Колеги, поздравявам всинца с Химна на българската просвета и култура. Мога да пусна и националния, който днес, също,  е повод да се гордеем (поне един !), както и в други времена, когато се е строяло Народното събрание,  е писан от българин и оркестринан от велики български музиканти, но ми е неудобно, заради евентуалните проблеми с правописа в статията ми. 










Гласувай:
1
0



1. tres1 - Спомени от бъдещето
07.09 00:19
По повод на празника малко реализъм
1.Единственото почти успешно съединение - с циганите /циганизация/
2.Народ ли - то не остана /за малко да станем 9 мил. а сега сме 5/
3.Вече 30-тина години се съединяваме с национални предатели и все по-слаби ставаме
4.Традиции:
а/ гурбетизация с и без децата ни в чужбина
б/ честност, трудолюбие = глупост
в/ морал, култура, възпитание - непознати думи в българския език
г/ доблест, благородство, себеотрицание = кретенизъм
д/ обединението на предателите - в това е силата им
Та ставаше дума за някакъв празник - чий и за какво ли ще да е в същност? Има ли кой, за какво и как да си го спомни? Аман вече от високопарни оптимисти, кръжащи нейде си - не знам къде. Станете поне за малко реалисти - омръзнахте с търсенето под вола теле.
цитирай
2. eloiz - До Трес
07.09 23:52
Относно първата точка, аз не виждам вие какво съединение виждате у нас с циганите, колега, и защо, за Бога, след като толкова не ги харесвате, започвате първо с тях... Втората точка, за намалението на народа, не е за празника на съединението, а за деня на статистиката у нас, аз съм сигурна, че има и такъв празник, някакъв международен ден е, съобразявайте се, колега.
Относно традициите, очевидно е, че отдавна не сте ходили на концерт на ансамбъл за народни танци и песни. Когато човек не ходи на подобни събития, постепенно го прихваща и глупостта, и кретенизма, и започва да търси непознати думи в българския език, а някои дори емигрират заради това, вероятно, за да започнат в чужбина да си търсят идентичността, колега Трес. От вас се иска, тоест, в частта за традиците, редовно да ходите на концерти на ансамбъл за народни песни и танци, мислим, ако и другите четири милиона деветстотин деветседет и девет ходеха, щеше да им е много добре, мислим.
Вие, като не знаете, чий е празникът, не ни наричайте, моля, високопарни оптимисти, аз просто исках да си празнувам. Никой нищо лошо не търси, уверявам ви.
цитирай
3. tres1 - Явно е необходим не само преводач
08.09 14:00
Въпроса с циганите е не дали ми харесват или не, а за това, че живеейки заедно с нас не те приемат нашият начин на живот, а обратното. Това е неприемливо /поне за ме/ защото не те или народите им са носители на някакъв културноцивилизационен модел, а нашите деди. И вместо те да се научат на нещо читаво - ние слизаме на тяхното почти животинско ниво. За празника на съединението какво да ви кажа - той е празник на народа български успял поне от части да реализира лелеяната си от векове мечта да живее обединен. За това посочвам не с други чуства, а с болка, че от този народ почти нищо не остана - ето защо най-отгоре пиша реализъм драга колежке. Надявам се няма нужда да ви обяснявам що значи това. Колкото до традициите те не обхващат само народното творчество колежке, защото колкото и да ходите на такива концерти няма да схванете що значи трудолюбие, честност, доблест, благородство, себеотрицание - тъй като те не обслужват само сферата на отдиха и развлечението. Непознатите думи са работа на културния фронт защото негово е призванието да обясни значението им, кога, къде и дали да се използват ако нямат аналог в българския език. Колкото до идентичността - всеки може да я търси където може и иска, но въпросът е какво ще намери, дали ще го приеме и как ще го използва. Това което се изисква от мен колежке мога да преценя сам и за това не ви давам съвет да търсите какво точно се изисква от вас /най-малкото не е етично/. Колкото до 5-те милиона те вероятно знаят, че просто всеки ден може да е и е празник, а този празник е от малкото празници за и на народа български. Не виждам да съм отправил дори намек за ограничаване в тази насока.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 830355
Постинги: 557
Коментари: 685
Гласове: 2267
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930