Днес имах възможност, колеги, да попрочета отново моя враг  - в-к "Стандарт", където са публикували редица интргуващи заглавия, от рода на това, с какво се занимава българският външен министър, или тоя на туризма, бъркам ги ужасно, да ме прощават, да, с разпращане на картички, чак до Коледа щели да разпращат, наместо хотелиерите у нас, хихи, явно за това са се споразумели колегите хотелиери, след срещата с премиера Борисов, покрай чистката на Валери Симеонов преди седмици... Е, кой каквото намаже, бих казала аз. И министърът трябва да поработи, би казал некой. Обаче аз не съм съгласна, колеги, защото не съм продала нищо на тея хора, 400 000, а на картичката е Казанлъшката гробница, не й само Черно море... 
Тц, нататък новините продължават по резон, колеги, чак външни, в голямо заглавие, отразяват вълнението на вестника, ей Богу, все едно ГДБОП е атакувало редакцията, или поне се кани))) - вестникът се страхувал, светът се страхувал от нападението на севернокорейския лидер над мира и спокойствието на света. Бре, чета аз, преди няколко дни прочетох поне с уважение, дето севернокорейският лидер наредил изстрелването на бомба, по-голяма от тази, с която щатите през август в края на Втората Световна война, удариха победената Япония и човечеството научи какво означава лъчева болест. Хехе, само че сега, Япония застана, или поне публично, до САЩ, или поне до г-н Тръмп, който веднага се изказа против, хехе, както винаги, прибързано и без покритие, защото от Русия си замълчаха, а моеше да каже, човека, че и Русия участва, при това положение)). Как бързо се променят нещата, колеги, само мъртвите не може ги вдигна от гробовете, по-добре да си стоят там, може би. 
А иначе, в държавата на севернокорейския лидер, ако гледам моята собствена държава, мъртвите не са си в гробовете, ами управляват в официална доктрина, затова и сметам, че този бомбен удар върху мира и спокойствието на света, всъщност е един поздрав за нас, не сме го разтълкували правилно, не й точно заплаха. Един вид, както беше разпространено в медиите преди седмица, когато ракета на Северна Корея за малко да стигне до о-в Гуам, по повод рождението на дете на севернокорейския лидер, преди няколко месеца, то сега смятам, че става въпрос за светската новина, че детето на севернокорейския лидер, навярно се е родило с две глави... Не мисля, че това изобщо е проблем на дипломацията, колеги, може би на родилната помощ в Северна Корея, и на родителите, но очевидно, те са наясно с това. Аз лично, бих могла да съчуствам, като имам предвид, колко би било трудно на едно такова дете в подобно общество (почти като това в България, преди двадесет и пет години), но смятам, че Северна Корея ще се справи със своя проблем, защото той не засяга никого другиго, освен Северна Корея, поради което и не смятам да се страхувам, "Стандарт", мислете вий за ГДБОП -а, че са навсякъде, колкото и да не ни се иска да вярваме, колеги, хихи, та става малко като световната дипломация, която заприличва на светска хроника, и обратно)). А от това губи дипломацията, бих казала аз. Щото, кой ще поема публичаната отговорност?!
Пускам по-веселата песня за поздрав)).