Попаднах на едно страховито заглавие на една иначе много смислена статия в днес.бг, от днес  - "Единният регистър на хората с психични заболявания - подарък за мафията?"
Напоследък, явно подгонени от твърде големи закъснения, за които ние, като население, не знаем, от всички министерства у нас се размърдаха да правят единни регистри, кой както знае и както му дойде на акъла. Конкретно - подобен регистър се прави в момента, с голямо закъснение, в Министерството на културата, за читалища и библиотеки в цялата страна, но, както се споменава в статията в днес.бг, един милион души от шест милиона население, не са 2000 читалища, които може да се мотат, колкото стане, и данните (за читалищата), по принцип, не интересуват никого, освен желаещите да се разправят със собствеността и авоарите им (това е по друг закон - търговския, май, не по здравния), а и дори да им отнемат собствеността и авоарите, едно читалище няма да умре, като един психичноболен човек, просто ще престане да съществува, ще бъде загуба за общността, която тя няма да усети веднага)))
На мен ми казаха тези дни, че било неучтиво, един вид, да плюя и по предишния, и по настоящия министър на здравеопазването, но пък аз смятам, че ако не той, а негов експерт беше казал пред медиите, че "една от мерките в тази област (подобряването на психичното здраве на населението - бел. моя, цитат горен ред в статията) е изграждането на единен регистър на пациентите с психични заболявания", щях да бъда далеч по-мека, тъй като нещата за единния регистър, в Министерството на културата, например, се говорят от директор на дирекция, който отговаря за това, и би трябвало така да бъде и в Министерството на здравеопазването, освен, ако там няма някакъв проблем, следствие на който министърът да се занимава лично с тази дейност. Предполагам, на това се дължи и невероятната концепция в думите на министъра - че регистърът, сам по себе си, плюс още нещо, щял да помогне за подобряването на психичното здраве на нацията))). Не зная за здравето, но е прав, г-н Петров, че това ще помогне за намаляването на неговите собствени тревоги, както е започнал това изказване)). 
По-долу са представени мненията на експерти по темата, чиято липса на ентусиазъм странно контрастира с мнението на най-сериозната, определяща посоките на развитие инстанция - Здравното министерство. 
Проф. Петър Маринов, национален консултант по съдебна психиатрия, бие камбаната, вместо чиновниците, които отговарят за това, подчинение на министъра на здравеопазването, че "Ако дословно се приложи член 147а от Закона за здравето (а, а той ще се приложи ли, г-н Министър? Вие не сте казали, защо това го говорят други хора?), в регистъра на лицата с психични разстройства ще попаднат над един милион българи". Бре, значи Министерството дори не е спуснало указания, как точно да се дефинират лицата, които ще влизат в този регистър... И аз се чудя, защо хората по улиците така мразят психичноболните, когато им обръщат внимание - то у нас не се знай, кой е психично болен, и кой не, не спускат и указания отгоре, да се разбере...
Проф. Маринов пояснява, че "Защото като психични заболявания се определят не само тежки заболявания като шизофрения и тежко биполярно разстройство, но и безсънието, депресиите и още много други състояния, нямащи нищо общо с криминалната активност (но пък, както четем по-нататък, имащи общо с внимателното лекуване, човешкото отношение и грижата, да, грижата, някога имаше май, Министерство на здравните грижи, или бъркам, може и да бъркам, така хубаво звучи, макар и зад тази фирма, както подсказва експертът, е имало проблеми). 
Проф. Маринов допълва, а би трябвало да го каже на първо място, дето " детските психиатри в българските болници (всички български болници, колеги, мързи ме да щракна в Министерството, за да видя колко са общо) са едва 18, а лекарите, които можем да изготвяме психиатрични съдебни експертизи, сме едва 14, заедно с пенсионерите (и браво за това напомняне, от Министерството, или поне от Министерски съвет, трябва да им дадат почетни медали поне на тези хора, има въможност да е поименно, като на пилотите на самолети у нас, и някои други, за работата, която вършат, докато могат да я вършат).
По-надолу се откроява мнението на доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве, който в прав текст заявява, че "дори агресивните шизофреници - по малко от 1% от обществото, са много по-малко опасни за обществото, в сравнение с хората с личностни разстройства, които са 5%." Еха, това е доста по-малко от един милион, г-н министър... И се оказва, че тази сложна дилема, която толкова тревожи министъра, има своето решение - доц. Хинков предлага, в логичен път с казаното по-горе, напълно обоснован, дори и за мен, която не разбира нищо от психиатрия, че е необходимо "или да бъде отменен като несъстоятелен чл. 147 от Закона за здравето като несъстоятелен, или в предвидения от него регистър да бъдат включени единствено лицата, които са били подложени на принудително лечение със съдебно разпореждане" (навярно, тук директорът на националния център има предвид хората, които отказат да се лекуват и с това причиняват вреда на себе си и обществото, което ги прави опасни, в един момент, но пък, те навярно са не повече от 1% от всички психично болни, което пък от своя страна, значително май намалява разходите за създаване на подобен регистър, с опция, в бъдеще, разбира се, информацията в регистъра да се променя). Еха, и ако една такава система, бъде спусната на разпореждане на директорите на дирекции на министерството, по райони, и по по-малки населени места, то, хм, те биха могли и да наблюдават хората, попадащи в техния регион, като предотвратят, и на значително по-ниска цена, казаното от правозащитника Красимир Кънев най-отдолу в статията, за възможността психично болните в дадения регистър да бъдат преследвани за имоти и авоари, ако например съответните органи на министерството, да речем за Пловдивска област, знаят за тристате или петстотинте души, разпръстани в градовете и селата на областта, които трябва да наблюдават за проблеми, ей Богу, та сигурна съм, че за Министерството, в Пловдивска област, работят поне 50 души) (Директор - министър, министър - директор, найс а, г-н Министър?). 
Г-н Кънев обаче казва и че от години Министерството вече не вика правозащитници, за да се обсъждат подобни поправки, решения и инициативи, които очевидно засягат кардинални закони. Но пък, за министерство, в което министърът не знае какви са задълженията и как да разговаря, очевидно, с директорите на дирекциите в министерството, аз смятам, че това е нормално, и вместо да се обръщам към обществото, което правят екпертите (което е тяхна основна грешка), аз публично бих приканила министъра, да се запознае с основните моменти в своята дейност, и да не се тревожи излишно (това уврежда организма), ами да се довери на своите експерти и директори (ди рек то ри),  защото всеки ден десетки хора умират по болниците, в лудниците и другите подопечени нему заведения, но той не е един от тях, и слава Богу. 
Айде, един поздрав, за всички нас, и болни, и здрави, и една усмивка)