Чета съсредоточено новата статия на днес бг по въпроса с убийството на 11-годишното момиче от Бургас, за което къде по-предпазливо, къде не толкова се изказаха редица журналисти, колегито тролоци не ги броя, честно казано, и не искам. Новата статия касае изказването на някаква учителка от детска градина, направено във фейсбук, в което тя окачествява децата със СОП, с които не се работи, като "зверски опасни", което показва, че е работила с тези деца и е наясно с това какви закони има, как действат те, кой носи отговорността у нас (тоест тя, персонално, и всеки, който е в учебната стая на това дете, има педагогическо образование  и е над 18 г.) - "Вие давате ли си сметка за какво става въпрос? (Разбира се, че не си дават, не им влиза в работата - Бел.моя, затова и са скандализирани) Колко много хора и деца със СОП има, които се "интегрират" и си ходят без проблем у нас! (Има предвид, че "ги интегрират" и си ходят без проблем, "интегрирани", при хора, които се скандализират от изказването на жената, това вече започва да става голям проблем, а?) Ако тия хора не са достатъчно изследвани и не се занимават достатъчно с тях (а това зависи, от волята, която имат родители и настойници, ако имат такива, случайни хора, милозливи чиновници и пр. недържавни органи, неръководени от държавническа воля), те са зверски опасни! (което си е истина, и няма как другояче да бъде, това са хора с различни здравословни нарушения, за което самите те не са виновни). Спрете с "приобщаващото образование"! (Тоест, според женат, спрете да лицемерничете, оставяйки отговорността върху учителят, който стои в стаята с децата, и не може да извика лекар, не може да постоянно е притеснен, защото в университета не го учат какво да прави в случай, че епилептик, да речем, си глътне езика, а отговорността е негова). Върнете специалните градини и училища за тези деца! (Ето, с това не съм съгласна, но реално, това е правилната позиция - след като никой не иска да се грижи за тях адекватно, нека поне това да бъде държавата, официално, колкото може))Това е опасно за бъдещето на тази планета! Осъзнайте се!".
И след това изказано лично мнение, отпуската на жената е спяна (???) от общинските власти в съответното населено място, които искат обяснения (???). Брей, все едно, че тя е говорила за метли и лопати по адрес на премиера, бе хора... Аз лично, бих попитала - де бяха учителите, за журналистите, ако трябва да бъдем толкова точни, че да се скандализираме по-малко,  на детето, което според следователите е извършило убийството, де е директорът, де е шефът на местното РИО - защо си замълчаха тия хора, ами медиите ни трупнаха мнения на "приятелчета" на двете деца, и на родителите, разбира се... Каква драма. Де беше диалогът за децата със СОП в училище, защото него го няма в изказването на тази учителка - жената, сама по себе си, не може да играе ролята на кръгла маса, особено, когато търсим скандала))
Аз лично, бих съдила работодател и община, ако ме накажат, заради изразено лично мнение във фейсбук, което не уронва престижа на заведението, в което работя. И между другото, бих се доверила, поне по отношение на административните познания,  на подобан учителка (ако пропусна позицията й за социалните заведения), защото явно е човек, който знае как стоят нещата у нас, и не се срамува да изкаже личното си мнение, било то и във фейсбук.
Аз лично, като съвсем млад учител, имах в буйния си седми клас дете със СОП .- момченце на име Стоян. Помня добре как ми се наложи да чакам за час пред училищния психолог, как седнах и попитах - какво да правя с това дете, в университета не ни учеха на това. Жената обясни, че няма проблем, той не е агресивен, родителите му се грижат отлично за него, успокой се и си работи, той имаше проблеми с другите деца, но сега е горе долу добре, ти ще внимаваш, и така, и така... И аз си работих, колеги, имахме и допълнителни часове с него - за тях исках да разкажа. Стоян беше много старателен, майка му много следеше, за да изпълнява той редовно домашните си упражнения, а аз редуцирах темите, които му даваха да преписва, и преминахме към спрягане на глаголи в сегашно време, после в минало време, в бъдеще време. Доставяше му огромно удоволствие, сам да открива и да си спомня формите на думите, да ги свързва с познанията си за българската граматика, която наистина е трудна наука. Честно казано, не знаех какво правя, но на него това му беше интересно, той знаеше все повече и повече, напредваше с удоволствие и бързо, а и за мен беше важно, той беше много щастлив. Разбира се, споменавах в кратки фрази и основни неща от учебника по литература, и от този по български език.  Заниманията ни се провеждаха в стая на първия етаж на училището, но аз изчаквах Стоян и майка му на втория етаж, в класната стая на седми клас. Един ден те не дойдоха, аз стоях и чаках два часа, имах и свободен час, знаех, че има проблем, така предчуствах, но не обърнах внимание. 
Оказа се, на следващото посещение,след около две седмици,  че Стоянчо не е могъл да изкачи стълбите него ден, майка му каза, че много искал да дойде да ме види, мъчил се, тя каза - той много искаше да дойде да ви види и да работите .- но нямал сили и се отказали. Не беше добре, каза тя.Стоянчо имаше увреждане на едната ръчичка, така и не научих дали е свързано със заболяването му, не ни пречеше в час, рядко го болеше много силно, мисля, че от време на време ходеше и с помощта на инвалидна количка. Докато Стоянчо е мъчил да се качи по стълбите,  аз през цялото време съм стояла  на втория етаж, колеги, и се разхождах из голямата, спокойна стая на седми клас, гледайки часовника, наслаждавайки се на хубавото пролетно време.
Със Стоян работихме около два месеца, колкото трая моето преподаване по  заместване по български език и литература  в неговото  училище, но си го спомням и днес, десет години по-късно, и ще продължа да пиша за него.