Допреди малко, троля си мислеше, че няма работа, викам си - скучно ми е  - ще седна, ще напишем нещо, за древния литургичен език на славяните, употребен в кратко рекламно клипче, което се върти от поне година по канала на Метрополитена,  за ротондата "Свети Георги" в центъра на София, достоен паметник, който, между другото, повечето софиянци, смятам, разглеждат като "черква от Средновековието".  Въпросният  език  според медията на Метрополитена, накойто се служело в тази "черква"  и днес,  се нарича църковнославянски, бре, колеги, но изненадващо се появи такава работа при мене, явно древните богове на славяните се обадиха, не искат таз загадка да бъде разяснявана...
А троля, тъкмо щеше да разисква въпроса за литургията у древните славяни, и нейния двугласен(според редица учени - и повече гласен!) хор, прочул се  още през седми век, колеги, когато съ пей, според нашите историци, ем на славянски, ем на старобългарски (хихи), тц, да не говорим, как некои хора от една сламка за дишане у водата, цела оратория създадоха, па то филми, па то драми;  за това, как дори майсторите на всички древни  теории у нас, способни да създават митология, по-добра от тая на ДС, да ме прощават колегите(то си иска фантазия), вече почти се отказаха от тоя бранш, поразени, както и ние в университета, от тоталната необразованост на поколението,  и ето ти, там  се настаниха медиите...
За жалост, колеги, медиите у нас, освен че не помнят, не четат (което е свързано с непомненето), та стават такива простъпки, лошото е, че са на рекламно ниво, тв канала на Метрополитена  е единствен, има бая голяма аудитория, която секи ден чете по веднъж за тая ротонда, и за древния литургичен произход на църковнославянския език, светиня му (и това при положение, че в момента целокупният народ така и не знае, на какъв език се служи в Българската православна църква, измислиха си хората понятие сами - "старобългарски"; ряпа да ядат, така ли,  поколенията учени у нас, спорили за мястото на старобългарския език в историята на Европа и Балканите и отделили години за дефинирането и защитаването на дефинициите на  неговото название, защитавайки по този начин българските държавни интереси и историческата истина  - "старобългарски", "старославянски", "славянобългарски", "староцърковнославянски",  и производните в съседните държави,  и каквото си измислите още, без да броим тези в Русия, които от Чингиз хан насам, са все славяни, ама те са поне голяма държава, могат да понесат)
Нищо лошо - древната история наистина не е лъжица за всяка уста, по простата причина, че всички тия неща са се случили много отдавна, много хора са писали за тях, много пъти са си променяли мнението, и ти да познаваш - кой какво е писал и защо, па и фактите, си е при ви ле ги я. (Жал ми й само за това, че някога българските ученици, обучени от българските учители, които имаха и такова образование и образователна  цел, завещана не от комунизма, а от Възраждането,  па и по-старато поколение, поне поназнайваха кой император, римски, след кой следва, явно не е било малко; гледам, днес никой не забелязва тая работа със славянския език  по метрото, а това клипче се върти сигурно цяла година, поне, откакто аз съм тук).
За жалост, стъкмистиката на авторите на това ново понятие е  породена от това, че не са прочели ни ред от житията на братята - славянски просветители (който проблем не е само характерен за нашата държава в момента, колеги, и това го отдавам отново, на нежеланието на държавата у нас, да влага средства и авторитет в развитието на кирилометодиевистиката, която, очевидно, е в състояние да се развива въпреки срива на самочувствието и държавническата воля, така е с науките, изучаващи древността, те се развиват наддържавно, но невинаги това е добре за държавата))). За още по-голяма жалост, тя не е и облъхната от фантазията на гореспоменатите велики първоприходци на понятия като "тракобългари"  и пр., която придава поне  голям чар на писания от подобен род, и ги прави малко по-лесно смилаеми от църковнославянския произход на древния литургичен славянски език, който си мирише на чисто незнаене, с претенции за трепенто  докосване, от страна на автора,  до славянския божествен пантеон...Тц, само дето, авторът, устремил се у висините, нема де да стъпи, хихи...))
И друг път съм се наслаждавала с недоумение на езика на медията в Метрополитен, София, на неговата лаконичност, която довежда дори до редуциране на опитите им за проявяване на чувство за хумор, където го проявяват. Седяла съм, колеги, под екрана, и съм си мислела - само аз ли виждам това? Надявам се, да не съм само аз, защото не е много забавно, особено, когато ти го набиват всеки ден в главата, навън е жега, и бързаш за работа.
Един поздрав, за всички, които поназнайват нещо от древния литургичен език на славяните у нас))).

eloiz - не те знам трол ли си или не, не ме и интересува, но когато се говори за древни славяни, а още повече за древно славянски език, ми се струва, че става дума за малоумие без значение от на кой устата излиза и колко титли има или каква длъжност изпълнява. Ще обясня защо. Ами елементарно. Понятието славяни е измислено много по-късно от времето когато започва да се служи в черквите на България, по сегашните украински, белоруски, руски, сръбски и др. земи. Няма как понятие славяни да бъде свързано с древно. Просто те са взаимоизключващи. Ако на някой понятието старобългарски не му харесва или утърва мога да го разбера, но да употребява понятие славянски език за времената през девети до шестнадесети век е равнозначно, че може да казва и патагонски.
Ицко

привет, чакай да си наглася ушите... Значи, благодаря за подкрепата, и аз мисля така, но някои въпроси, са приоритет на държвата, други на науката, а най-зле са тези (у нас и не само) които са приоритет и на държавата, и на науката, и с тях обикновено пада най-голям смях, когато единият от приоритетите вземе, че абдикира))