Влизам в задочен спор с Кристина Патрашкова, която на стр. 17 на в-к "Галерия" , бр. 25(401)(21-27юли 2017 г.) е направила интересен анализ по темата за "Гащеризонът  на Деси Радева - перфектният пиар". Смятам, че статията е забележително точен анализ на някои аспекти от начина, по който ние приемаме жените на върха в българското общество, та затова си заслужава и този постинг.
И също така, бих желала да напомня, че нито съм обсъждала тоалета на г-жа Радева в публичното пространство, нито съм имала време да ровя кое откъде е купено (макар, че това би трябвало да бъде част от друг пиар - не този на г-жа Радева, а държавния такъв), нито смея да се показвам като експерт по протокола, хехе, единствените сведения за протокола, троля е получила от "Джейн Еър" и "Брулени хълмове", хихи, тия книжки бяха в двайсетицата най-четени романи в България за всички времена, очевидно има защо, въпреки, че отнесоха толкова критики от журналистите у нас... Така е, въпреки всичко, българската жена има право да мечтае за файф о клок и за джентълмени, докато мъкне торбите от пазара или си ремонтира бойлера, докато мъжът гледа мач, и аз не разбирам какво срамно има  в това...
Между другото, английското образование на елита, също не решава проблемите на българската жена, защото аз лично видях на снимка съпругата и дъщерята на един български милионер, сложили краката си с мръсните обувки върху некакъв скъп чаршаф, което трябваше да мине за демонстрация некаква, на състоятелност. Поне едната от тех, мисля, е била с английско образование)))
И също така,  пиша това заради шапките, разбира се, които авторката споменава на едно място и които аз, троля, обожавам, и не сметам, че на Антонина Стоянова са й стоели зле, поне на артистката й стоеха добре, па и Ирина Сердарева добре шие, понекога,  ами просто филмът "Мисия Лондон", който също обожавам, говореше за необходимостта от отварянето на затворения кръг около онази първа дама, ако слуховете за прототипа й са верни... Защото, бих казала, ако знаех навремето, че г-жа Антонина Стоянова носи такива шапки, то и моя милост, която си купуваше разни шапки от сергийте навремето, щеше да си ги носи, хе, дружко си е, като видиш президентшата, да носи шапка, па хайде и ти, като ти се ще, да, ама не стана, научих едва днес, от г-жа Патрашкова, че г-жа Стоянова, носела шапки, като във филма "Мисия Лондон"... И така изостанахме с шапките, г-жо Патрашкова, вече с поне десет години сме назад))).
Което не е добре, защото аз видях преди десет  години в Пловдив, в центъра, как до мен мина една дама, на годинита на майка ми,  която, не зная за шапките на г-жа Стоянова, ама такава малка черна шапчица съм виждала, само на главата на Кейт Мидълтън, казвам го съвсем сериозно. А беше посред бял ден, нямаше празник. Секи ден гледам шапките на Кейт Мидълтън, сериозно ви казвам, ей, тея хора, национален символ си ги направиха тия шапки, дипломация правят вече от тех, да ти е кеф да гледаш))
А в тази статия, между другото, има много правилни анализи - за това защо сме толкова назад. "Истината е, че угода няма. Първите дами, които са били видими до мъжете си, винаги са били прицел на обсъждане. Зорка Първанова бе критикувана, че е скучна традиционалитка в облеклото, Антонина... (това го чухме), отсъстващата Юлиана Плевнелиева досрина авторитета на мъжа си.". Друг е въпросът, защо в това изброяване отсъства една вече покойна жена, която верно, че не обичаше да участва в инициативите на своя съпруг - д-р Желев, първият демократично избран президент на България, но пък и откровено си казваше защо не обича, само дето никой не я чу, не я записа, сега само откъслеци срещаме за нея)). Поради същата причина, поради която народът у нас коментираше така усилено "тюрбаните" и "белите рокли" на Людмила Живкова, друга нереализирана първа дама, кой знай защо неспомената като такава, или с причина).  
Аз съм сигурна,че и съпругата на Антон Югов, да речем (тц, дали не сбърках, троля не й сигурна дали този е бил член на Политбюро, ама ако не е той, ще е някой друг, те са много) е имала от същите тюрбани и рокли, ама мъжът й, па и тя, не йе ги показвала, по една или друга причина, каквито причини има и днес, видимо от онова, което вече беше казано по повод снимката на дамите с чаршафа. (Между другото, това е и една от причините, наред с нашето забавено развитие, споменато по-горе, народът да следи с такова любопитство горката г-жа Радева). 
Та, пишете, г-жо Патрашкова, че "Деси Радева показва познания по пиар". Тоест, че отрицателният пиар, който тя прави с този гащеризон, всъщност е в услуга на нейния съпруг(?). Ами не е в услуга на съпруга ти, да отидеш на прием, който не е държавен,  само по дипломатически причини, и с основание, по мое мнение, с гащеризон без сутиен, като това се вижда публично. Най-вече, защото вече имаме на пазара протектори за зърна, на цена пет лева чифта, това  при положение, че хората гледат как си облечена, а не какво ще кажеш. Аз лично, не виждам тук никакъв пиар.
Не зная защо, но ми стана тъжно, затова завършвам тази статия.
Днес имах намерение да посветя постинг на новината за решението на СГС да образува дело срещу лекарите, участвали в смъртта на 19 - годишната родилка Деяна Георгиева, вж статията в дир бг,  но вече няколко часа не мога да измисля нищо. Затова, посвещавам тази песен на нея, и на всички български жени.  
ПП. И все пак, днес отчитам, че споменаването на случая на 19-годишната Деяна Георгиева , починала един месец след раждането на детето си от сепсис, е било добре и полезно. Аз писах вече няколко пъти, за себе си, по този въпрос, писах и за общата полза, и други колеги писаха, и пишат и в момента, бгмамите все още продължават да си разказват страшни истории за раждането, и за това, че вече и парите не ти гарантират, че ще се оттървеш, това го зная лично от приятелка, която плати и пак са я тормозили, и не са се отнасяли с нея добре, докато е раждала, аз все пак се надявам, че един ден, ще има лекари, осъдени не за убийство, а за насилие (физическо и психическо, причинено от некомпетентност или от просто желание да тормозиш беззащитен човек) над жени по време на раждане, както и по време на престоя им в аг - отделенията в цялата страна. Защото, от една страна, очевидно е, че боят над лекари също не помага - и на медиите им писна дори от това, гледам ги, вече споменават основно случаи, в които са намесени цигани. От друга страна, пиша това с ясното съзнание, че очевидно насилието над жените в родилните отделения вече е практика, тъй като това рядко се вижда в момета в медиите,  хората обръгнаха, гонят само оцеляването, както го гонех и аз наремето,  когато излязох от болницата и получавах панически атаки, докато изкачвах стълбите към дома си и си спомнях случилото се там, и очевидно в момента в страната няма човек, който да реши този проблем, проблема за насилието над родилки и над жени в болниците у нас,но моето писане няма да престане, мисля, че и писането на други също. 
Пиша това и заради друга моя приятелка, Надя, която  си спомнила преди седмица за интервю от британска акушерка, която била дошла в България на посещение преди година, и беше нарекла методите за израждане на деца у нас "остарели" и неадекватни, ако помня добре, моля, щракнете в гугъл, ще го видите.
Ние продължаваме да си спомняме.