Когато се случило един заможен селянин да се спомине, двамата му синове обърнали къщата наопаки, но не могли да открият къде баща им е скрил имането си. Три дни ровили и накрая съвсем се отчаяли.
Имал баща им един стар ратай. Той от дълги години във всичко му помагал и синовете решили да го попитат не знае ли нещо:
- Толкова години беше навсякъде с баща ни. Не знаеш ли къде е скрил парите си?
- Добре печелеше татко ви, да. Мислите, че е скрил пари някъде? Може и така да е - поклатил глава старецът.
Огледал здравите момци и се позасмял:
- Като се замисля, май в лозето ще да ги е заровил. Ама внимавайте като копаете, да не изкорените лозите!
На другия ден момчетата разкопали цялото лозе от единия до другия край, но нищо не намерили.
- Може и в нивата да са му жълтиците. Вземете, че я изорете по-дълбоко! - казал им пак ратаят.
Двамата братя толкова дълбоко изорали нивата, колкото никога преди това не я били орали. Но и там нищо не открили.
- Така и така сте я изорали, дайте поне да я засеем - предложил им старият човек и тръгнал с тях да им помага. Израснало хубаво жито с големи класове и едри зърна.
Ожънали го, а през есента и добре прекопаното лозе дало изобилен плод. Братята продали и житото и гроздето и се прибрали доволни вкъщи.
Седнали, изсипали на масата спечелените пари и започнали да ги броят. Наминал край тях старият ратай, видял купчинката жълтици и дяволито попитал:
- Брей, брей, колко жълтици! Да не би да сте намерили най-после заровеното имане на баща си?
- Не сме, дядо! Сами сме ги спечелили. Ти грешно ни упъти. Тия пари не бяха заровени нито в лозето, нито в нивата!
- Така ли? - почудил се старецът. - Пък аз си мисля, че точно оттам ги изровихте. Ама не са всичките. Ако догодина пак прекопаете лозето и хубаво изорете нивата, ще намерите още толкова. Там е имането на баща ви. В земята.
- Прав си бил - сетили се най-сетне момчетата. - Наистина в земята е заровено!

Зарадвали се момците на парите и като научили ,че техни познати и приятели тръгват за чужбина защото там парите просто се търкаляли по улиците а местните ги мързяло да ги събират. -Що ще се трепем тука като имало леснина- казали си те и нарамили торбите.Чужбината се оказала много голяма и братята така и не намерили това място дето парите се търкалят по улиците .Докато търсили се разпиляли по големия свят а у дома имотецът им залинял.Лоши хора плъзнали и всеки си взел каквото му трябвало а накрая дошли и циганите а след тях дори вече не личало де им била къщицата .Такива работи ставали не само в това семейство но и в цялото село и в другите села докато не останоли само едва кретащи бабички и дядовци а циганите ставали все повече и повече и колкото повече ставали талкова по-нагли ставали .Жалвали се старите хора на полицаите а те се почесвали гдето не ги сърби и ако не ги мързяло се хващали да пишат протоколи .Накрая и на старците и на полицаите омръзнало това и тогава министъра им отчел рекорден спад на престъпноста.Журналисти пишели възторжени репортажи, телевизии и радиостанции от сутрин до вечер нижели безкрайни интервюта с напълно опротивели на зрители и слушатели ,,експерти"а обикновените хора все повече и повече се нижели през Терминал2...Някой си дето казвали ,че познава бил предрекъл ,че в крайна степен преди да дойде края хората на тази нещастна страна щели да се опомнят и да я вдигнат на крака с труда си и като накажат всички които са я разсипали ще заживеят отново щастливо в Родината си .,,Може и да е вярно шепнели си бабите и дядовците когато се видели на някой помен или погребение защото те за нищо друго вече нямало за какво да се събират...

умната и по Темата , моля !
Юлия