Пътувам днес сутринта в десятката по посока Бусманци и случайно дочувам разговор на две жени, едната от които се похвали, че купила днес домати на цена левче и петдесет стотинки. Троля веднага се ослуша, защото, както всички знаем, доматите вървят по три лева, че и повече на пазарите до блоковете в кварталите, където повечето от нас живеят, и като не чух повече, се замислих. Спомних си, колеги, как преди години, когато бях студентка, всяка слънчева  сутрин автобусите в Пловдив се напълваха до пръсване със студенти, с  работещи, които започваха работа  от 10 ч. сутринта  и най-вече с  пенсионери, които упорито държаха торбичките и портмонетата в ръце и чакаха да стигнат спирката за Четвъртък или Понеделник пазара. Как се ядосвахме - всички пенсионери като че ли излизаха по едно и също време, предизвиквайки задръствания, след като можеха да излязат малко по-късно, колеги, и да не се блъскаме всички по автобусите - и без това беше душно, прашно и мръсно, каквото е и днес. Но  едва днес се сетих, колеги, че навремето, когато беше на 20, троля беше човек, който можеше да изяде сутрин една меденка, на обяд една вафла и така до вечерта, и доматите изобщо не бяха сериозно перо в нейната глава. Днес троля пък, вече на 35,  се интересува от цената на  доматите най-вече,  с уклон към пестене на  парички, а и, като зрял човек, който знае, че е добре да се ядат домати. Е, възрастните хора в автобусите също знаят това, и навремето са го знаели, колеги, те също обичат домати, краставички, магданоз, и искат да си купят нещо по-евтино, защото пенсиите им са по-малки от моята заплата.
Човек не се замисля за тези неща, тичайки сутрин от спирка на спирка, улисан в собственото си ежедневие, но е много добра новината, за всички нас,  че в София има домати по 1, 50 лв., така смятам.
Ще има поздрав, но по-късно, тъй като  троля има работа.