Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2017 16:41 - Честит празник на българската писменост и култура
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 24.05.2017 16:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Честит празник, приятели. Току -що се връщам от площад "Славейков", където днес Столична библиотека, една от най-големите в страната, е, не е Националната, не зная защо, софийските медии все националната библиотека плясват в новините си за 24-ти май, и по принцип, но все пак, Столична библиотека  е излязла на една малка сергия пред своята сграда, за да предоставя безплатна услуга на своите читатели - ако донесете книжка, можете да си тръгнете с друга от сергията, а също и да си вземете безплатна едногодишна карта за ползване на библиотеката. 
Аз лично, нямам нищо против Националната библиотека, и няма как да имам - априори това е най-голямата книгохранителница на държавата, ако имате късмет, ще ви обяснят как от всеки том, издаден някога от някого, там трябва да притежават копие, по държавен закон, това, в тези кризисни времена, трябва да се .подчертава от всяка българска медия на всяко споменаване на тази снимка.  
Но, колеги, има и други библиотеки.
А иначе, гледам, в този дъждовен празничен ден, новините на днеса едни такива скучни малко. Все около 24-ти май се въртят - как президентът Радев казал, дето езикът ни щял да надживее невежеството (??),ами, то по принцип е така, питайте лингвистите, езикът си е уникална система, езици се сливат, езици изчезват, но мисля, че той е имал предвид, все пак, писмеността ни. Нищо лошо, маса народ  у нас бърка понятията - ето, по-надолу в днеса, статия за това, как Иван Ласкин твърди в ефир, че правилният говор и правописът били занемарени. Йоо, верно е, българинът не си знай граматиката, тя и без това му е трудна за изучаване, защото датира от 9-ти век, такова, нали това празнуваме днес, и тя е преминала през сума ти препятствия, през които реминава и българският народ, защото е вървяла заедно с него, по-лошото е, че не си я уважаваме - граматиката. Не знаем, че граматиката е била велико основание на един куп средновековни владетели   и  царе  (и от първата, и от втората българска държава) да самоопределят държавническите си идеи, особено, когато са имали подръка достатъчно добри икономически и политически основания за това, което някои историци у нас наричат "далновидност")), и с основание - друго си е да подписваш държавен договор между себе си и византийския император, наследник на троновете и амбициите на Римската империя, па и на Исус Христос на земята, и да караш неговия секретар, потомствен учен и дипломат,  да му превежда писмено от български  (езикът, г-н Радев, езикът)))
От средновековната ни литература по време на византийското владичество, може да се научи, как българите не забравят своето минало, за да го предадат в бъдещето,  което е описано в редица  апокрифни видения на разни пророци, които живо са интересували средновековните хора, както сега ни интересуват врачки и баячки (или поне подобно). 
Османското робство обаче, ще постави на истинско изпитание писмеността на българите, защото те ще трябва сами, като народ, в чиято идеология е залегнала идеологията за писмеността, да се справят с нейното оцеляване. Политическите центрове, които биха подкрепяли развитието на писмеността, са разделени, в различни периоди ги виждаме унищожени и възстановяващи се, българска държава не съществува в продължение на пет века. Днес се оперира с това понякие,  "пет века", сякаш хем е нещо обидно, хем пък са почти като пет години... А българската литература, изживява пет века развитие, без водеща държавна идеология, която да я насочва и да генерира промени. Българският език губи основни граматични форми, г-н Радев - падежните, това е кардинална промяна, наблюдават се много сложни процеси, и интересни сами по себе си, но важното е, че именно писаното слово е онова, което променя българското общество - думите на Васил Левски, думите на Христо Ботев (който, за мен, е на първо място журналист, колеги, но също и поет), преведената на български език "Многострадална Геновева", "Плач Мати Болгарии", трудът на Славейков и на Каравелов, цял живот работили с  и за писменото слово, докато го развият така, че то да се превърне в прекрасното стихотворение на Иван Вазов за българския език (защото, колкото и да е странно, великите поети не обогатяват само литературата на една държава, но и нейният език; изпускам тук имената на цяла поредица интелектуалци след Освобождението, което е престъпление, защото благодарение на написаното от тях, говорим езика ни такъв, какъвто е днес). Защото ако с един писмен език не се работи, ако неговите носители не правят това, което е направил Паисий Хилендарски - да заеме и смело да обработи за целта на своите идеали за националната свобода и националното самочувствие на българския народ  онова, което четем в неговата "История", то може би нямаше да има следващи, които да продължат да се борят и да пишат, превеждат и мислят на своя език, променяйки историческата съдба на нашия народ. 
Ние наистина можем да бъдем щастливи, но не заради това, че имаме език, а заради онези, които са го развивали преди нас, мислили са, писали са, изказвали са велики идеи и прекрасни думи чрез него, и за това, че все още, можем да ги прочетем, и ще имаме, докато ни има и нас. 
Затова аз не мога да приема изказаните от Вас в днешното слово твърдения, но уважавам желанието и мъдростта на една от българските държавни институции, да се опита да даде своя принос в днешния празник, въпреки лошото време, въпреки кошмарното положение с непознаването на граматиката и правописа от българския народ и пр. 
Честит празник, отново, и един малък поздрав)











Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651216
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031