в-к "Народна култура", бр. 42, 15 октомври 1982 г., стр. 4

"Няколко думи за Константин Велики: Роден е в Ниш към края на ІІІ век, управлявал е Римската империя сам и като съуправител от 306 до 337 година. След десетилетия междуособици възстановява нейното единство в 325 година, и то за последен път в римската история. Разбива западните легиони и със сила налага Миланския едикт в 313 година, с който всички вярвания в империята се признават за равноправни и се защищават от държавата. Макар сам той да е езичник - слънцепоклонник, покръстил се едва преди смъртта си, намира сили да прояви мъдра държавническа търпимост, с която обединява хората и сплотява империята.
Част от най-жизненото си време, времето, когато се бори срещу отцепници и самозванци, Константин Велики прекарва тук, в Сердика. От това време до  нас са дошли думите му: "Сердика е моят Рим." Едва в годината на официалното прокламиране на държавното единство той основава Константинопол, станал по-късно негова столица и средище на последвалото хилядолетие европейска история. Съдбоносна част от нейната подготовка се е разиграла в мизансцена, скрит от паважа на площад "Ленин" на днешна София. Ако може да се нарече мизансцен сградата, чиито мощни основи, многометрови зидове, проходи, канали и колектори изпълват цялата северна половина на днешния площад. Тази сграда е Константиновият дворец.
Преди сто години Иречек записва в дневника си (бел. моя - преди да стане част от имената, споменавани задължително под линия, и поради това позабравени, неминуемо))"... Цял Помпей е под София. При копането на основите на Съборната църква (и по-рано там имало храм) стигнали до множество тухлени гробове около старата църква, а от долу - до тухлен амфитеатър със сводове..." Дълго време софиянци са искали да вярват, че тези сводове водят чак до Бояна; и отчасти са имали право: един от сводовете е принадлежал на витошкия акведукт. През тридесетте години арх. Васильов се натъква на двореца, когато трябва да удълбочи с взрив основите на църквата "Света Неделя" - това вмешателство е драскотина за двореца, чиято застроена площ надвишава десетократно по размер църквата. През зимата на 1952-1953 година багерите разкриха част от площадната рамка пред двореца - стройна двуетажна аркада, чиито колони, постаменти, корнизи и детайли лежаха съборени и затиснати от многометров слой градска пръст. Тази рамка опасваше пространството на гражданския форум, сега южната половинка на площад "Ленин". Шансът да се сглоби и изправи наново, макар и отчасти, тази изящна десетметрова фасада бе пропилян, защото нямало нищо по-важно от това бързо-бързо да се построи днешният хотел "Балкан" . (Пловдивчани постъпиха по-иначе.) Разчулото се за проходите и галериите на Константиновия дворец така озадачи софийския спелеоложки клуб, че софийските пещерняци проникнала в тях и под паважа на площада проходиха и картираха близо 200 метра тунели, в които всеки от нас би могъл да се движи изправен, в пълен ръст. Ключът към този подземен свят се пазеше в гишето на старата, "стъклената", спирка на "петицата". Междувременно трамвайните линии изчезнаха от булевард "Стамболийски", а от площад "Ленин" си отиде и спирката. На нейно място дойде паркинг, а по волята на "Интерхотели" той трябва сега да отстъпи на покрита кафе-тераса, строена от италианци и заплащана с валута.
Наложи се да се копае. Така "Интерхотели" откри Константиновия дворец (за себе си!)...
Поредното откриване на двореца изненада мнозина. Какво ще последва, не знам, но изненадан е бил и шопът, когато, стъписан, гледал жирафата в зоологическата градина и накрая рекъл: "Такова животно не може да има." Така успял да възстанови статуквото на своя шопски свят; в него за жирафата няма място...
И така: започва строителство в археологически резерват "Сердика - Средец" и по-точно: лърху най-значимата сграда на антична Сердика. Това става в нарушение на разпореждането на Закона за задължителното археологическо съгласуване (бел. моя - ето,  още един пример, че общественото нарушаване на законите, в особено големи размери, чисто документално включително, съвсем не е приоритет на 20-те години след падането на комунизма; но ние имахме безплатно море и обществена сигурност...или не съвсем)) Закономерно следва изненадата, тя е малко тъжна. Защото овластени лица са изправени пред дилемата "Кафе-тераса или Константинов дворец?"(хихи, бел. моя), или по-точно - "Трябва ли да плащаме (ние всичките - бел. Х.Г.) неустойка на италианците за забавяне на строителството или..." Или е точно тази жирафа, за която стана дума. 
По мое мнение не бива да се допуска формулирането на тази дилема. Ако се упорствува върху двореца да се разположи нещо-си (кафе-тераса, паркинг, път, трамвай или паметник), ще трябва да се отлее гора от колони, стъпили върху своите фундаменти. При полагането им дворецът ще се разруши, по-точно: ще бъде наяден през 8, 10 или 12 метра в зависимост от това, как конструкторът ще се реши да покрие и запечата под железобетонна плоча находката. Обратно на археологическите илюзии, този път Константиновият дворец окончателно би бил заличен от живота на града. Надявам се, че тъкво това няма да сполети двореца; но наред с надеждата се прокрадват и опасения, потвърдени от досегашния опит (та нима Севтополис не бе залян, като несподеленото знание за него си отиде завинаги). Моите пък споделени опасения са това, което в градоустройството се нарича предвардваща критика. В градоустройството единствената полезна критика е предвардващата.
Вярната градоустройствена идея е включването на Константиновия дворец наново в софийското всекидневие. Дворецът трябва наново да заживее заедно със софиянци, да участвува в техните всекидневни възприятия, да събужда у тях нови внушения и идеи. Желанията дворецът да бъде превърнат в експонат, достъпен за погледа зад витрина и през стъкло, са дребнави и наивни (! - бел. моя), (да се експонира слон в стъкленица!), а и погрешни. Константиновият дворец поразява не с филигранни детайли и отломки, а с едрината и с мощта си, с конструкциите и с инженерното си съвършенство (налице са подово отопление - хипокауст, канализация с ревизионни шахти, цели колекторни системи с неизяснено предназначение). Тази сграда е мощна не само с разлатостта си под целия площад "Ленин", а и с височината си. Тя достига и надминава в определени участъци 6 метра. Едно нейно консервиране и внимателно акцентиране чрез възстановяването на античното равнище на гражданския форум пред нея ще направи тя да израсне, като се отърси от затрупалите я собствени рушещи се отломъци. Вместо хълма на площада ще застане най-голямата, най-старата известна сграда на Сердика.
Съдбата на Константиновия дворец, транспортните и други последици от налагащото се ново градоустрояване на площад "Ленин" , превръщането му заедно с музейната палата в нов исторически акцент на града не бива да се предрешават на крак. Трябва да се открие точното градоустройствено поведение, което съответствува както на нашето време, така и на съдбоносното за европейската цивилизация време от преди 1700 години.
Ст.н.с. Христо Генчев
П.П И докато се опасявам, "Интерхотели" не се церемони много с Константин Велики. Даже и скромните археоложки желания за направата на едно "око" към подземието (желания, които ние иронизирахме поради тяхната крайна скромност)(! - бел моя)не се приемат от нашите хотелиери. Компетентният коментар по този повод е: "Станчева предава фронта!". На дневен ред е бързото построяване на кафе-тересата "Рубин". (Аналогията с механата на хотел "Балкан", погребала под себе си античния булевтерион, е пълна). Така към демострираното невежество се прибавя и войнствуваща нетърпимост (бел. моя - и управленска некомпетентност)), вместо да се почете историята на града и хилядолетни свидетели на европейската цивилизация. Жирафата трябва да изчезне (бел. моя - само че в анекдота, шопът си отива, а жирафата остава...)., ако ли не - то поне трябва да се скрие. И това ще стане с помощта на една почти стотонна железобетонна плоча, която днес се проектира, а утре или в други ден ще започнат да изливат направо върху античните стълбове. Така смущаващото присъствие на Консатниновия дворец ще се скрие от очите на хората, а упреците, че нещо не е догледано, ще заглъхнат. Скъпа цена ще плати София , за да се спаси нечий престиж: ще замени историята за пластмасови тенти.
Х.Г.