Ей допреди малко, колеги, водих един знаменателен диалог - за разбитите илюзии, с моя приятелка в метрото, защото от няколко дни насам, окончателно се уверявам, че София може да е столица на България, ама съвсем не е толкова напред, колкото би трябвало да бъде, като столица на каквото и да е. В каква тъжна държава живеем, колеги! Ей сега, отварям вести бг, и какво виждам - некой бесил куче на електрически стълб в Козлодуй. Ба, тия козлодуйчани, да не ходиш в града им)). Отдолу под снимката - човекът, дето постнал кадъра, го е страх, да ней психопат човека, който обесил кучето, да не бъде некой друг човек, на местото на кучето, другия път. Бре, колеги, хората са толкоз впечатлителни... И на мен ми заприлича, това куче, на човек, бре, така, като е обесено на задни лапи, все едно ходи, ходи по снега, на задните лапи,  па и тоя кретен, не го обесил горе на стълба - мързяло го да се качва, да се не претрепе в снега, ехее,  че да го видят (колеги, затва не е психопат, а прост социопат))), та треба човек да се увира по паланки и по фейсбука, за да види какво става в Козлодуй).
Това, колеги, е ужасно - че и психопатите в България станаха пресметливи...Ноо, ние тук, в читалището, имаме удоволствието да пием розе с нашия приятел, чичо Стефчо, който е един от най-готините мъже в София и в държавата изобщо, и един от най-разумните също. На толкова и кусур години, не се предава, ами казва винаги на всеки това, което трябва да се каже, и което е разумно. Чичо Стефан работи като пазач в една фирма, в която всички се страхуват от управителя, който кара охраната да мести ламарини из повереното му помещение, щото нема кой и как, обаче прави забележка на чичо Стефан, ако той не пусне некой през нощта, който каже, че е от фирмата. И в тази фирма, крадците през нощта, които често казват, че са от фирмата, са утрепали 3 кучета през последните години (кучетата са най-добрите приятели на пазачите, и на фирмаджийте, ама те не го знаят, щото все не стигат до тях, напреки, че кучетата им пазят скъпите коли,  па и кучетата не могат да носят ламарини, като му севне на човек)), ама кой ти гледа, куче е, не е човек...
ПП. Само се чудим, кой че свали кучето от електрическия стълб в Козлодуй, идат топли дни, ами ще е пак некой, който не снима и не цъка, ами обира боклуците на хората...Стана малко, като снимката с онова негърче, която стана символ на бедността, колеги)
Та така, за мъжете, за кучетата и за виното, колеги, днес, на 14 февруари). Поздравът- довечера, че сега има работа тролята.
Ама ще има, поздрав).
Каква тишина е след тоя празник, колеги, брей, троля вчера беше толкоз заета, че направо пийна вино, и не можа да пусне песнята. Затова пускам сега. Малко да се размърдаме, колеги)))