Снежна веявица затрупва покривите на Бусманци, все още вятърът не е толкова северен, само го гледам през прозореца и си мисля как ще се прибираме довечера в климата на Софийската котловина,  но снегът си трупа,  ей го, сутринта съжалих три пъти, че не си купих ледоходки по 10 лв. с пластмасови капси от каталога на Практикер, е вчера дойде пощальонът да го пъхне в кутията, когато нацията тихичко припирипваше и  се готвеше за студения фронт.... Нямам ски, колеги, и това е голям проблем, когато си далеч от НДК, гледам колегите там са се снабдили).
Гледам още, днес съобщават, че в Калофер на мъжкото хоро някакъв мъж се разболял от хипотермия, а жена почти си счупила крака - аман от профанизирането на народните ни обичаи, ако обичаят там не се беше профаниризал и всички бяха пияни както трябва, това нямаше да се случи. На този фон, София, току -що в читалището в Бусманци дойде нашият свещеник - с епитрахила и една наметка, с котлето и кръста, да наръси за здраве и да целунеш кръста, че така трябва. Тук така се правело - вятър да вее, буря да ечи, тук ще дойдат да наръсят и да ти благословят, защото си част от общността.
Честит Йордановден, колеги, от Бусманци, на България и на света!
Дано да съм уцелила поздрава, колеги, специално за всичките тролоци, ако не съм уцелила, довечера - пак!)Хоро трябваше да е)