Позволете ми да ревизирам, колеги, последния си постинг, свързан с щекотливия въпрос за изтребването на пешеходците по пешеходните пътеки у нас, където си позволих да философствам по въпроса дали полупразната чаша е пълна, или е празна. Човешкият живот не е чаша. 
Това го доказва и днешната новина в дир.бг за предстоящото дело срещу г-н Бейтула Исмаил, който в края на м. август помел с колата си Никола Терзиев. Ужасен скандал - г-н Исмаилов карал колата си със 145 км. в час, поради което и Никола Терзиев нямал никакъв шанс при удара - множествени травми, пише в дира, на гръден кош, корем, глава, с разкъсване на  белите дробове,  сърцето, черния дроб и слезката. Малцина у нас знаят, че това са нормални поражения, при подобни скоростни удари, жалкото е, че тези, които знаят, обикновено са експерти по разни съдебни дела и медиите рядко ги привикват на спявки, дори и за некой празник на автомобилиста, отбелязван по телевизията. А после пожарникарите вадят части от трупове с флекса...
Дира акуратно са добавили, да са живи и здрави, и за предишните скоростни провинения на г-н Исмаил, които довели дори до още една смърт - обвиняемият ударил жена на пешеходна пътека и я усмъртил, но бил реабилитиран. Колеги, колеги, ако я е ударил скоростно, у нас има съдии, които биха написали в акта, че не я е видял (защото в акта, според дира, пише точно - "по непредпазливост"). 
Мисля си, колеги, този г-н Исмаил вече е утрепал някого, сега утрепа втори (е, законно, моторизиран е бил вторият, за него вероятно ще лежи неколко години), ама истината е, че ако някой водеше регулярна статистика на катастрофите с пешеходци на пешеходни пътеки, щеше да има голяма полза. Някоя неправителствена организация щеше поне да се захване със защитата на пешеходците, защото ей го - адвокатите вече се сдружиха против тях, съдийте също...Обикалят и в момента майките на загиналите по съдилищата, правят протести приятели и близки, но резултат няма и няма как да има. Знаете ли, колеги, колко хубаво би било сега, да се отвори отново делото за сгазената пешеходка, да се види кое е довело до това съдийско решение - за реабилитацията на човек, убил жена на пешеходна  пътека - дали е финансово стимулиране, дали е злоупотреба с власт, дали е липса на милост у съдията...Защото случаят не е заспа, имаме втори труп, вече съвсем не по невнимание)). (Впрочем, отново може да му намалят наказанието - за това, че не видял колата в колоната, нещо не му било наред с неговата собствена кола, нещо го заслепило, на триесет метра имало крава, която измучала; па и тоя човек, г-н Исмаил, явно си е невнимателен по природа, с толкоз нарушения, чудя се още защо не са го освидетелстали в психиатрия, което би го спасило също, ама пък не е много приятно,но се търпи, за известно време...). 
Моят личен опит, като почти сгазена на три пъти на пешеходни пътеки  в рамките на тази година, говори категорично за необходимостта от създаване на организация, която да пази правата на пешеходците на пътя. Юридически погледнато дори, е точно така - първият път щяха да ме сгазят "скоростно"  пак от един модифициран голф), па и ме напсуваха, докато се мъкнех с багажа си по пътеката, обаче и аз им го върнах, колеги, ама те си продължиха. Вторият път беше на възлово градско кръстовище, когато, пристъпвайки внимателно и виждайки как един служебен ван не намалява, реших да намаля и да мина по крива по пътеката , по-даеч от  вана, следствие на което шофьорът, който си приказваше с дамата до него (и той невнимателен!) ме видя, когато описвах върха на кривата, за жалост на метър встрани от пешеходната пътека в този й участък, при което се изблещи и спря внезапно, което предизвика небивал трясък в багажното му отделение. Отминах, отнесох една псувня, но я минах без данъци, защото все пак трясъка. Третият път към мен упорито се приближаваше на червено автомобил на мъж на средна възраст (в автомобил), който непременно държеше да пресече пътеката преди мен, при което аз намалих и  спрях  и той мина на сантиметри от мен, никаква идея нямам закъде бързаше, но пък аз се оттървах жива)(Не, че щеше сериозно да ме закачи, той си се придвижваше бавно и нагло, ама щеше да ме бутне, да стане сакатлъка, можеше да падна, кой знае).
Единственото, от което не съм доволна, дир бг, е сантименталният ви подход към илюстрациите. Жертвата - Никола Терзиев, е представен в единствената снимка към статията (преди да стане на кайма), от което си личи, колко е миловиден и навярно колко добър човек е бил. Но трябваше да представите с него и снимката на г-н Исмаил. За да знаем кой е. В крайна сметка той още не е осъден за убийство, реабилитиран е по друго. Дайте снимка от убийството на жената, де!!! (ако има, те тия, дето газят пешеходци, обикновено изобщо не ги снимат, явно не са достатъчно ефектни) Аз лично, не бих се качила в един вагон на метрото с него, не бих яла в един ресторант с него -  и напълно основателно, защото този човек е толкова невнимателен, че може да те утрепе, и вече го е правил.