И тези дни във фейсбук, поради абсолютната липса на други новини, решиха да си направят новина, от една много неприятна треньорска грешка на треньорка по художествена гимнастика – от тези, които обществото вижда и е в състояние да оцени, или поне то си въобразява така. Наблюдавах коментарите днес с интерес, още повече, че въпросът наистина е щекотлив – допустимо ли е да се издърпат здраво ушите на дете и да му се говори обидно в зала за художествена гимнастика. Илиана Раева, председател на българската федерация по художествена гимнастика даде много точна реакция на случилото се, още вчера, отново във фейсбук, за съжаление нея я четат само хората, които са абонирани за фейсбук страницата на федерацията, което е много жалко за колегите журналисти, но пък не е необичайно - тя заяви, че поведението на треньорката е недопустимо и че тя е допуснала сериозна грешка, но също така и напомни, че родителите и децата, участници в случилото се, не го приемат като действие, което е дискредитирало  взаимоотношенията между треньор и състезател (тоест, дърпането на ушите не е твърде сериозна наказателна мярка). 
Шашардисан от нежеланието на родителите да обвинят треньора, и най-вече от желанието им да затворят проблема в затворената система на един от най-успешните спортове за България през последните години, народът недоволства и се чуства леко излъган - дърпане на уши има, и защо тогава таз госпожа не е низвергната от всички, не е дадена под съд и не са я разкрили още, че бие деца от пет години насам?! 
Може би заради това, което зрителят не вижда в няколкосекундния репортаж). Провиниото се момиче  навярно има пет години тренировки зад гърба си - жестоки тренировки със сериозни натоварвания, съвременната художествена гимнастика е много жесток спорт, в който грешките не се прощават никому, на някои и повече. Зрителят вижда пъстрите трика, красивите скокове и съдийските изцепки. От време на време вижда и малко изкуство, понякога повече). Лошо става ,когато започва във всичко това да вижда бягство от собствените си проблеми - или когато се поддава на внушения за това. А този спорт е създаден с цел да бъде изкуство). (Разбира се, тук не говорим за балета и балетното изкуство,от които се е зародила някога художествената гимнастика, и  които са още по-жестоки към практикуващите ги). 
Зрителят  вижда всички тези неща, но няма как да си представи осем часа тренировки в зала, отработване на елементи по двадесет пъти, докато отпадне вероятността за грешки, пренатоварване, травми, и не зная какво мисли за това Агенцията за закрила на детето). 
Имаше някои коментиращи, които се изказаха в смисъл, че това била цената за достигането на големия спорт, обаче в спорта всеки сам преценява цената си, по това различаваме истинския спорт от извънкласните занимания). В т.ч. съвсем наскоро бях свидетел на това как амбициозни родители притискаха ръководител на група за народни танци да премести детето им в по-горен "клас", защото то, според тях, било натрупало достатъчно опит в танцуването. В повечето случаи на "извънкласни занимания" тази тактика на родителите успява, но при спорта, както се видя, не е съвсем така, там родителите застават зад треньора, в много от случаите, което потриса останалите родители, особено тези във фейсбук, които имат треньорите за пропаднали типове...Но все пак, все пак... Не е редно да ти говорят обидно, дори и в една зала по художествена гимнастика, каквото и да си направил,винаги има други начини... Но, всеки преценява сам, и за това. Детето и родителите са преценили, нека да ги оставим на мира. Такива треньорски грешки между другото, са наказват не само от нечии комисии, но и от развитието на самия състезател, понякога. 
Остава, разбира се, грозната сцена, и малко размисъл, за това какво представлява големият спорт, и дали, за Бога, няма някакъв среден спорт, в който не са толкова изнервени и треньорите, и публиката...