На днешния хубав празник, за който мнозина са забравили, тъй като е работен ден, продължавам темата за българската журналистика; нямам намерение да пиша за починали хора, защото смятам, че има още какво да се напише.
Та на днешния хубав празник ми хрумна отново онази история с юбилея на в-к "Стандарт", и за пръв път ми дожаля за тях, колеги - все пак този вестник съществува повече от 20 години, а те се бяха сетили, да пуснат две ленти с мнения на разни днешни хора; докато навярно зад гърба си в тези двадесет години имат поне петима главни редактори, поне сто души персонал, пенсионери, хора, навлезли в други ръкави на обществения живот, ама те не - какво мисли Кафу... Този дефет го забелязвам навсякъде напоследък в мисленето на българина, или в мисловните тенденции поне - стремеж за извличане на национална гордост от историята -  Аспаруха и за жалост, Васил Левски, и никакво вглеждане в собственото минало - това отпреди пет, десет, петнадесет, двадесет години, петдесет. Е, не става така. Рано или късно, както казва една колежка от кметството, ще ви се наложи да ходите да си взезмете документ за земята, а там искат, да знаете името на дядо си...
Голям героизъм е, "Стандарт", да оцелееш на сцената на българската журналистика 20 години, защото през тези двадесет години са се случили страшно много неща.
Ето, например, нашият самодеен ансамбъл за народни танци в Бусманци, "Огнените", е основан през 1943 г. През тази година България се намира във Втората световна война, престои и да смени фронтовете, да изгуби войната, да понесе окупация и репарации в следващите 50 години от историята си, обаче миналото на ансамбъл "Бусманци" продължава да си тече, заедно с историята на България - кога почти затихващо, докато се изгърмят големите исторически циркове, кога във възход - в зависимост от културните политики на управляващите, кога в безразличие .- когато ни викат да танцуваме, не, защото някой е платил за носии, а защото няма какво друго да се представи, а отгоре на всичкото ансамбълът наистина е добър - защото, защото, момчетата и момичетата от ансамбъла се събират съвсем доброволно вече 60 години в читалището и се упражняват два пъти седмично с отличните си хореографи и с огромното си желание за изява, колкото и казионно да звучи.
Поздравявам всички софиянци, всички медии и всички българи с една позабравена песен, която се появи малко или много преди големият успех на Детската Евровизия, което показва, че нашите днешни успехи, задължително имат минало). Имам проблеми с плъгина, затова да кажем, че поздравът е "Росинка")