(английска народна приказка)

Някога, когато хората не били толкова умни, колкото са сега, живял един земеделец с жена си и дъщеря си. Тя била хубава мома и младият чифликчия, който наскоро се бил върнал от пътешествие, почнал често да се среща с нея.
Всяка вечер той излизал от хубавия си дом, за да я види, и оставал на вечеря в селската им къща и всяка вечер дъщерята слизала в зимника да донесе ябълково вино за вечеря.
Една вечер, когато пак отишла долу да донесе ябълково вино, отворила крана както винаги, но се случило да погледне към тавана и там видяла един голям дървен чук, затиснат между две греди. Той сигурно стоял там от векове и векове, защото целият бил покрит с паяжина; странно, че не го била забелязала досега, а сега взела да мисли колко е опасно да има чук точно там.
- Защото - помислила си тя, - когато той и аз се оженим, представи си, че имаме син, представи си, че той порасне и стане мъж, представи си, че слезе тук да налее ябълково вино, както сега аз, и, представи си, че чукът падне на главата му и го убие, какъв ужас ще бъде тогава!
Тя сложила на земята свещта, която носела, седнала на едно буре и почнала да плаче. И плакала, плакала, плакала. А горе почнали да се чудят защо толкова се бави с виното, затова след малко майка й слязла в зимника да види какво се е случило с нея и я намерила, че седи на бурето и горчиво плаче, а ябълковото вино заливало пода.
- Божичко, пожали ме! - извикала майка й - Какво се е случило?
- О, майко! - хлипайки, отговорила дъщерята. - Виж този страшен чук. Когато той и аз се оженим, представи си, че имаме син, представи си, че той порасне и стане мъж, и, представи си, че слезе тук да налее ябълково вино, както сега аз, и, представи си, че чукът падне на главата му и го убие, какъв ужас ще бъде тогава!
- Сърчице мое! - казала майката, сядайки до дъщеря си, и започнала да плаче. - Какъв ужас ще бъде тогава!
Така двете седели и ридаели. Минало време, те не се връщали и бащата почнал да се чуди какво се е случило. Слязъл в зимника и ги заварил седнали една до  друга върху бурето горчиво да плачат, а ябълковото вино заливало пода.
- Дявол да го вземе! - казал той. - Какво е станало?
- Погледни само този ужасен чук, татко - извикала майката. - Когато нашата дъщеря се омъжи за любимия си и, представи си, че те имат син и, представи си, че той порасне и стане мъж и, представи си, че слезе тука да налее ябълково вино, както ние правим и, представи си, че мукът падне на главата му и го убие, какъв ужас ще бъде тогава!
- Ужас наистина! - казал бащата, седнал до жена си и дъщеря си и също заплакал.
А горе младият чифличия чакал вечерята си. Най-сетне изгубил търпение и слязъл в зимника да види сам какво става с тях. И ги намерил седнали един до друг върху бурето да плачат, а краката им били мокри от виното, което заливало пода. Пъвото нещо, което направил, било да изтича направо до бъчвата и да й затвори крана. Тогава попитал:
- За какво сте седнали да плачете като бебета и сте оставили хубавото вино да тече по пода?
А тримата започнали в един глас:
- Виж този ужасен чук! Когато се ожениме/те, представи си, че ний/вий имате син, и представи си, че той порасне и стане мъж и, представи си, че слезе тук да налее ябълково вино, както правим ние, и, представи си, че чукът падне върху главата му и го убие, какъв ужас ще бъде!
Тогава младият чифликчия избухнал в смях и се смял до премаляване. После хванал стария чук, издърпал го и го сложил на земята. Поклатил глава и казал:
- Пътувах далече, пътувах бързо, но никога не съм срещал такива глупаци като вас тримата. Не мога да се оженя за един от тримата най-големи глупаци на света. Затова ще почна пак пътуванията си и ако срещна трима по-големи глупаци от вас, ще се върна и ще се оженя - в противен случай не!
Казал им довиждане и тръгнал пак да пътува, като ги оставил да плачат този път, защото сватбата се развалила. И ето младежът пътувал надалече, пътувал бързо, но не срещнал по-големи глупаци, докато един ден се озовал до къщата на една старица, чиито сламен покрив бил обрасъл с трева.
А старицата се мъчела с тояга да накара кравата си да се качи по стълбата на покрива да опасе тревата. Бедното животно се страхувало и не смеело да се качи. Тогава старицата започнала да придумва кравата, но тя пак не искала. Никога не сте наблюдавали такава гледка! Кравата все повече и повече се обърквала и упорствала, а старицата все повече се горещяла.
Накрая младият чифликчия казал:
- По-лесно е ти да се качиш по стълбата, да окосиш тревата и да я хвърлиш долу на кравата да я изяде.
- Я гледай ти - казала старицата. - Кравата може сама да опасе тревата. Ще бъде напълно в безопасност там горе, защото ще й вържа въже на врата, другия му край ще пусна през комина и ще го вържа за ръката си и така, докато си пера прането, тя не може да падне, без да усетя. Така че ти си гледай твоята работа, млади господине!
След тези думи старицата пак започнала да придумва и да примамва, да тормози и да бие кравата, за да я накара да се качи по стълбата на покрива и когато най-сетне се качила, старицата й вързала въжето на врата, спуснала другия край на въжето през комина и го вързала за ръката си. Тогава тя се заловила за прането, а младият чифликчия продължил пътя си.
Не изминал и няколко крачки, когато чул най-ужасната врява. Бързо се върнал и намерил кравата, паднала от покрива, удушена на въжето около врата й. С тежестта си била издърпала старицата до средата на комина, където тя се задушила от саждите.
- Тази е по-голяма глупачка - казал младият чифликчия и продължил пътя си. - Сега трябва да търся още двама.
Не можел да намери други, докато веднъж късно през нощта стигнал до един хан. Ханът бил така претъпкан, че трябвало да преспи с друг пътник в стаята. Той се оказал много приятен човек и те си легнали, всеки на своя креват, и спали много добре.
На следващата сутрин обаче, когато започнали да се обличат какво, мислите , направил непознатият: внимателно закачил панталоните си на дръжките на високия шкаф.
- Какво правите? - попитал младият чифликчия.
- Обувам си панталоните - казал чужденецът и отишъл на другия край на стаята, затичал се и се опитал да скочи в панталоните си.
Но не успял и затова се опитал пак, и пак, и пак, и пак, докато много се уморил, разгорещил и объркал също като старицата, която се мъчела да накара кравата да се качи по стълбата. И през всичкото време младият чифликчия се превивал от смях, защото никога през живота си не бил виждал нещо толкова смешно.
Тогава чужденецът спрял, за да си избърше с кърпа потното лице.
- Лесно е да се смееш - казал той. - Но в панталоните не е лесно да се напъхаш. Всяка сутрин почти по цял час се мъча, докато ги обуя. Как се справяш ти с твоите?
Тогава младият чифликчия му показал, доколкото можел, защото се заливал от смях, и чужденецът му бил много благодарен и казал, че никога не би се сетил, че може и по този начин.
- Ето - казал си чифликчията - втори по-голям глупак.
И пак тръгнал на път надалеч и бързо, без да срещне трети, докато една ясна нощ, когато луната греела точно над главата му, той стигнал до едно село. Край селото имало малко езерце, а около него голяма тълпа селяни. Някои държали гребла, други вили, трети метли. Всички били много, много заети - викали и гребяли, забивали вилите и блъскали с метлите.
- Какво се е случило - извикал младият чифликчия, скачайки от коня си, за да помогне. - Паднал ли е някой във водата?
- Хей, голяма беля се е случила - казали те. - Не виждаш ли, че луната е паднала в езерото и не знаем как да я извадим.
И продължавали да гребат, да забиват вилите и да блъскат с метлите. Тогава младият чифликчия избухнал в смях и ги накарал да погледнат над главите си, където луната плувала голяма и пълна. Но те не искали да повярват, че виждат само отражението й във водата. И когато той настоявал, те започнали да го обиждат и заплашват, че ще го тикнат в езерото. Той побързал да се качи на коня си и ги оставил да гребат, да забиват вилите и да блъскат с метлите, и както можем да предположим те продължават да вършат това и до сега.
Но младият чифликчия си казал:
- Има много повече глупаци на този свят, отколкото съм мислел, затова веднага ще се върна и ще се оженя за дъщерята на селянина. Тя не е по-глупава от другите.
И така, те се оженили и ако не са живели винаги щастливо, това няма нищо общо с историята на тримата глупаци.

из "Английски народни приказки", преведе Вера Славова, изд. "Отечество", С., 1984 г.
Публикувам тази приказка тук, тъй като се оказва, че от народните приказки на народите по света винаги има какво да се научи, а някои човешки качества са учудващо еднакви у всички народи, както често пише в анотациите на книжките с приказки на издателство "Отечество".

Не мога да схвана кой би могъл да сложи минус на постинга. Вероятно твърде голям глупак. Поздрави.

печатните грешки)