Гледах с много голям интерес един репортерски поглед от БНТ, излъчен днес по обяд, по повод едно от събитията на седмицата - голябото обществено (предимно медийно  и фейсбук, за жалост) брожение по повод изгорелите тютюневи складове в гр. Пловдив. Макар и колебливо, но ясно все пак журналистката изказа предположението, че не е виновен за това положение (с изгорелите складове, с някои други рухнали сгради, всички се сещаме поне за три такива на момента, и пр.) екипът от министерството, който работи както може с каквото може, нито пък е виновен законът, който се променя, и той, според познанията и възможностите; най-паче вината била, по думите на експертите, у липсата на гледна точка - ехей, и то не у управляващите само, браво, защото все пак и те се сменят, а у цялата общност българска, която не знаела какво да прави с културните си паметници, които приличали на празни черупки.... Мислех си, че наистина стана добре, дето изгоряха складовете в Пловдив, за да разберат пловдивчани, че имат огромни сгради, някои от които почти колкото БНБ, по мое скромно мнение... Така става винаги с рухналите морални ценности, колеги, трябва да рухнат докрай, за да осъзнаем какво сме изгубили. Ами сега, на практика, жителите на Пловдив може пък да схванат, какво трябва да има в центъра на града им (този прословут град с пет хиляди години култура, която от десетилетия пада по главите на някои, посещаващи културните паметници в града)) (причината да не падат върху главите на всички, са музейните работнии и единиците културни работници и не само, които, разбира се, в този случай никой не търси за мнение, защото тяхната работа е непопулярна, по правило, в едно общество, в което моралните ценности са като празна черупка; а това са основни ценности, колеги, основополагащи ценности - ето вчера, във фейсбук, прочетох, че въпреки бойкия патриотичен дух на нацията, която се е хванала за патриотизма като за гащите на Господ, няма сериозни хора, които да кандидатстват за постъпване в българската армия). 
Много, много сложен е явно този въпрос, с концепцията за изгледа на един град....Пловдив в момента, например, трябва да реши, не дали  и какво ще прави с тютюневите складове, а как ще изглежда центъра на града. Има такива световни концепции, като за градове от 200 000 души, с по, да речем, три или две хиляди години история, непрекъсвана за техните жители. Има и концепции за по-нови градове. Всеки показва, каквото има и каквото може, ако го може; ако не може, остават грозни черупки. Надявам се, поради големината и мащабността на изгорелите сгради пловдивчани да са разбрали все пак, че недвижимите културни паметници имат място в центъра на града, и че построяването на небостъргачи там ще бъде по-неизгодно за тях, а и малко смешно, за бъдещите поколения - защо, след като има какво да покажеш, требва да строиш ново?! 
Някой ден, колеги, ще се върнат децата от онзи детски космически лагер в Измир, репортаж за който гледах днес по новините на канал 1 малко преди репортерския поглед, някои от тях да направят красива компютърна симулация на тютюневите складове, и на други сгради. И без това изоставаме ужасно с направата на компютърни стимулации на средновековните български крепости, на възрожденските къщи, на толкова много паметници на културата. 
ПП. По подобен начин стои и въпросът с карловските културни паметници, най-паче за един, който споменавам вече от две години - сградата на бившата фабрика "Теодоси Марков", някога дарена на града от видни карловски банкери, едни от многото, те затова хората не ги помнят, явно; някога в тази сграда се е произвеждала коприна и други платове са се тъкали и щамповали, сградата е била съществена  част от икономическата история на Карлово и на България, от историята на архитектурното й изкуство, но днес тихо и кротко потъва в зеленина от едната страна на пътя за другата карловска забележителност - водопадът Сучурум, който не се е изгубил, единствено ,заради здравите устои на карловското туристическо сдружение). Вече писах, и пак ще пиша, как навремето чуждестранен бизнесмен, мой ученик, ми я сочеше и ме питаше какво е това. Ами сграда на фабрика, отговарях аз, и си мислех да го напътя да разгледа  и  други сгради - културни паметници (те не са много в Карлово, тези в които може да се влезе, без да ти падне нещо на главата), в една от които се помещава в момента Историческият музей в града (какъв късмет, за културните паметници у нас, че някои от историческите ни музеи се помещават в подобни сгради)). Но, ме питаха за фабриката. 
А карловци от години минават покрай нея, и се сещат единствено за това, дали да направят улицата до водопада пешеходна или не. Безспорно, това също е важен въпрос, колеги, защото ще реши дали повече хора ще получат достъп, за да видят красиво разрушената сграда, наред с красотите на парка наоколо, но, но, но...Интересното е, че никой друг няма да поеме отговорност за счупените прозорци на фабриката, освен карловци, но те са предпочели, да бъде така. Аз няма да престана да пиша за тази сграда в моя блог. 
И накрая, един поздрав, за всички. 

На нас 72 години ни се вменява,че за глупостите на властта не била виновна "Партията",а народът на България. За постиженията на управлението обаче се пее друга песен- те не били заслуга на народа,а единствено на "Партията"!

като град е на над 8000 г. Издиган и разрушаван няколко пъти. Но това, което успя да "направи" "Партията" за тези 72 г. още столетия няма да можем да го съградим на ново!

Между културните и моралните ценности НИКОГА не е имало НИКАКВА връзка.
Основен закон на ЕСТЕТИКАТА и философията.
А случващото се в родния ми град е плод на ОКУПАЦИОННИЯ ЕВРО-ГЕНОЦИД обслужван от АНТИ-БЪЛГАРСКИТЕ Герб-евромутри, евромутреси и техните полит-братовчеди от инкомедийния РъБ НПО-офисен планктон.
Които с мазохистично удоволствие УНИЩОЖАВАТ бившата държава България в угода на своите евро-работодатели от Берлин и Брюксел.

я дайте нещо по-весело))