Ето, как започва знакова статия за хуманитарната трагедия във войната в Сирия в Днес. бг: "Ужасът и трагедията на войната в Сирия бе уловен в един единствен кадър с ранено дете." Кадърът вече не е новина, той е обиколил социалните мрежи, защото е рядко впечатляващ - детето е живо, обаче е цялото в прах, защото таванът на къщата е паднал на главите на него и на семейството му, докато са се крили под масата от бомбардировките, половината му лице е в кръв, но другата половина не е - имаме контраст, който ни подсказва, какво би могло да бъде, ако и другата половина не беше, детето е в шок и гледа неподвижно и сериозно, като възрастен, сполетян от трагедия, но е съвсем мъничък, седнал в оранжевата седалка. Страховита снимка, да, но пък в дир.бг както винаги, дават нещата с повече конкретика -
там може да се види видеото, заснето с момченцето. Това видео е нещо забележително, колеги - значи, в тъмното двадесет души се блъскат в някакви развалини, носейки не особено силни фенерчета, ча да не ги видят отгоре своите и чуждите,  но организацията е доста стройна, хората имат голям опит,  измъкват бързо героят на войната и го кукват на червената, или оранжева седалка (която се оказва от линейка на неизвестна болница, която отказва да си даде координатите, да не би да я бомбардират). След двете секунди с малкия, на кадрите се вижда как мъжете спасители измъкват от някаква дупка в развалините още поне две деца, и те такива, като нашия герой, биват сложени да седнат в линейка,и някакъв мъж - все прашни и кървави, и накрая, от един отвор  - носилка покрита, с тежко ранен човек явно, разбързват се, радостни са, сигурно,защото всичко е протекло нормално, не са ги стреляли, човекът в носилката е още жив и могат да му помогнат.
Явно, боевете в Сирия в момента са много тежки, щом има нужда от подобно лице - това на първото снимано в клипа момченце.
Замислих се,колеги, защо героизираме войната, дали пък това не е белег за унищожаването на човешките ценности у нас? Нещо не му достига на обществото. Кадри с ранени хора, с убити такива ли, що ли. Защото, все пак, се води война, която има причини и сериозни последици. Ние живеем в глобален свят, и уви, той е твърде малък, за да не ни засегнат пряко тези последици). Интересното и показателно в случая е, че има вероятност, например, и тя не е малка, малкият герой на войната да се озове след три седмици на някое от българските ГКПП та, или недай си Боже, в някоя кола, пресичаща нелегално границата (което е по-вероятно), и съм сигурна, че ако няма живи роднини, които да се погрижат за него, тук никой няма да го познае, и името му няма да знае)). Не само Омран, колеги журналисти, ами Омран Дакнееш, от квартал на град Алепо, който живееше на улица номер, и имаше майка, баща, братя, сестри, дядо и баба.