Докато все още не е завършил навярно спектакълът на ансамбъл "Българе" "Осмото чудо" на площада в гр. Карлово, от който с майка ми се измъкнахме още в самото начало, сядам да пиша този кратък репортаж за това как карловци тази година празнуват рожденния ден на Васил Левски, който не е светецът - покровител на града, както си мислят повечето патриотично настроени българи, светецът - покровител на града е света Марина, за който ден има легенда, че всяка година на 17 юли няколко баби се събирали и разравяли клонки и чемшири около лековито изворче, слагали му чучурче, радвали се много и до другата сутрин водичката, посветена на света Марина, отново пресъхвала...(Колеги, зная, че има и по-тъпи легенди за светци - покровители на разни селища, обаче вий си гледайте Свети Георги и пр.; освен това тази легенда я пишеше в най-големия карловски независим информационен сайт, ето - http://www.karlovobg.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=10566:2016-07-16-16-17-44&catid=34:2009-07-15-08-58-25&Itemid=124&Itemid=86). 
Тази година Наградата на Карлово получи проф. Иван Стоянов, и аз, а и навярно всички други карловци смятаме, че това е било разумно и добре, тъй като наградата можеше да получи (посмъртно) тоже номинираният Джон Ночев, който нямаше да успее, по обективни причини, да я дари, както направи проф. Стоянов, за продължаването на разкопките в Куршум джамия. Е, все пак от общината се бяха погрижили да наградят с букети всички номинирани, което беше един плюс за Джон Ночев, икономично стана, но тържествено, като се има предвид, че пред къщата му и днес стои една много скромна табела, и рядко се появяват други цветя, да радват окото на гостите на града, освен тия от запустелия двор. 
И тази година карловци бяха наградени с едно представление на ансамбъл "Българе", заради което и карловци бяха надошли, изпотъпквайки моравата пред фонтаните в центъра на града, въпреки вятъра и студеното време след пороя, който по чудо отмина града ни.  Загряващото шоу на "Тримата тенори", към средата на което няколко души пред мен заявиха, дето не биха търпели подобно нещо толкоз време на затворено парти, премина добре, след което всички се съсредоточихме върху сцената - нашият площад пред трибуната за изпълнителите, пред която гостите бяха опънали един екран, и един допълнителен. Това бяха четирите най-дълги минути в тазгодишното честване на рожденния ден на Васил Левски, с изключение на минутите преди да стрелят момчетата утре на зарята. 
Осмото чудо на света се наричаше спектакълът, за който, признавам си, бях чувала противоречиви слухове, но пък бяхме гледали чудесния спектакъл от миналата година. 
А на екрана се появи един човек, който пет минути не успя, за учудване на всички, да си намери цигарите, после две минути си търси запалката, и накрая се оказа Бела Барток, и още един с него - Джеймс Баучер, явно умиращ от рак на белия дроб (ама не булеварда, а някакъв журналист)). В началото си помислих - ето ти, незаконна или не реклама на тютюневия ни холдинг ли ще да е това... М, не, господин Баучер търсеше май някаква народна песен, от Родопите,  но с типичното си английско чувство за хумор явно повече търсеше някакви тактове... Естествено, тактовете започнаха да се появяват на другия екран, където обясняваха на населението (не това на сцената, разбира се, явно за нас беше, коя песен какъв такт има) а населението на Родопа планина посрещна капитан Петко войвода, не зная защо Джеймс Баучер го нямаше там, ами някакъв гайдар само се яви, да напомни за чудовището от Лох Нес може би, па после и нашите гайдари, при което народът на площада привременно се израдва  -  ама един на тридесет, егати...На тия хора, нито им се пееше, колеги, нито им се танцуваше,  пък са хората уж от Родопа планина... Те верно, че всички обичаме да се заиграваме с родопчаните, гордост, това, онова, верно, че всъщност малко ги разбираме, ама затова ги слушаме и ги гледаме, нали, когели...А това, страшна работа, току - що  уж са ги освободили тия хора от пет века робство, капитан Петко войвода им дошъл на гости, ама те не - с родопската гордост уж, ще се представят смутени, па спарени, ще интерпретират...Как такъв човек ще ти пее и ще ти танцува... И песните им едни такива - по-старички, както отбеляза майка ми, и танците, не танцуват, ами стоят, представят... Не зная за Джеймс Баучер, ама на мене, като ми застанат по тоз начин, да ми представят, не е на добре, то и заради вятъра, дори комари нямаше нея вечер, да му се разсее вниманието на човек... Десет минути стояхме, колеги, гледахме и слушахме тая вселенска мъка, която обърка бая народа на площада, нали зарята е утре, па на мен, като ми стана ясно, че тия я се разиграят, я не, ама все ще се появи Джеймс Баучер поне три пъти (в началото режисьорът каза, че на видеостената протичало 65 процента от действието), да развали работата, и решихме да си ходим. 
Вървяхме с майка ми по обратния път, зад нас гърмеше озвучаването на спектакъла, по едно време, за мой огромен яд, се чу едно хубаво, здраво хоро, колкото човек да се ядоса, и достигнахме до извода, че по-добре щеше да бъде за жителите и гостите на града, ако бяхме гледали нашия си ансамбъл, "Розова долина" се казва, репертоарът им е впечатляващ, но не е като на големите професионални ансамбли, канят ги на всички събития в града ни, играли са и пред президенти, и пред това, посланици, и публиката си умира за изпълненията има на живо, с основание. 
Поздравявам всички гости на Карлово, с изпълнение на нашия ансамбъл.