(следва)
Тя (бел. моя - монахиня Евгения Бояджиева) е била първата директорка на първото класно училище. Знанията си тя обогатявала с непрестанно четене на книги и списания, които тогава са излизали. Голяма част от скромната й заплата, която е получавала, е била изразходвана за снабдяване с една богата за онова време лична библиотека (бел. на Ана Каменова - На юбилея на Дружеството, библиотеката на г-жа Евгения е била подарена от близките й на дружеството). Тя е била обладана от мисълта, че трябва да бъде силна, да е в течение на всичко и да е достатъчно интелигентна, за да излезе с открито чело на висотата на положението си. 
Г-жа Евгения е първата създателка, уредница, режисьорка на училищните утра, които тогаз са били рядкост, па може би и неизвестни. Празникът Благовещение, патронен на дружеството, се е празнувал особено тържествено. Голямо удоволствие и развлечение е правел на цялото гражданство с хубавите песни, декламации, четива и всичко, което е докарвало във възторг тогавашната публика. 
Г-жа Евгения е винаги  била  и в услуга на съществуващото Ученолюбиво дружество в Карлово, което между многото цели е имало и тая да дава театрални представления, които са били от голямо значение за времето. Ценейки този вид забавления, когато за първи път се е дала пиесата "Иванко" през 1873 г., г-жа Евгения се ангажирала да приготви костюмите на действащите лица "Тодорка" и "Марийка", като сама е ушила дрехите им, които са били разкошни нея вечер на представлението. С отличен вкус и дар работи тя, не щади ни време, само и само да подпомогне нещо за сполучливото изиграване на пиесата. 
На всички ни са известни ужасите, на които са били подложени християните в Баташкото клане. Пръв за спасението на този народ заговорва благородният английски народ в лицето на Гладстон, който се обявява, че е време след тези злодейства на турците Англия да подкрепи страдалците. Представители от Европа тръгнали сами да видят мъченията и страшните зверства на турците. Карлово е било посетено от англичанката лейди Странгфорд. Дохождането на тази благородна англичанка е донесло радост и големи надежди за свобода. 
Женското дружество, начело с основателката си Анастасия Райнова, ученичките в бяло облекло и цялото гражданство посрещнали светлата гостенка. Всички били доволни от посещението й, а за да докажат уважението и любовта си към лейди Странгфорд, дружеството овреме взема мерки да подари нещо, което да й послужи за спомен от Карлово. 
Г-жа Евгения, като учителка, винаги съучастница в обществените работи на града, взема връз себе си грижата да изплете една покривка на благородната англичанка, която от своя страна подарява един брилянтен пръстен на Анастасия Райнова, а ликът си на г-жа Евгения (и днес, той може да бъде видян в Исторически музей, гр. Карлово - бел. Е.Н.)
В Освободителната война г-жа Евгения взема дейно участие, даже с риск за живота си, при посрещане на Гурковия отряд в Казанлък. Мнозина от карловските първенци трябвало да отидат вземат участие във всеобщата радост за дохождането на русите. За тази всеобща радост, карлоските граждани, за да докажат, че са българи, трябвало да заменят червените фесове с шапки. 
Шапките били готови, изработени от г-жа Евгения, обаче  тоа реме става отстъпването на русите, нахлува отряд на Сюлейман паша и Карлово наново било нападнато от една башибозушка орда, имаща за цел да ограбва и избива всички мъже, които смятали за комити. По нахлуването на тези башибозуци по къщята могло да се разбере, кои са за тях съмнителни хора. Къщата на г-жа Евгения била от съмнителните. Там били намерени български шапки и това дало повод да преследват г-жа Евгения; като разбрала какво я чака (бесилка на мегданя - бел. Ана Кузманова - на тоя мегдан днес е грамадната статуя на апостола Васил Левски) тя избягала по къщята, додето едва достигнала до къщата на баба Гена (близо до Мегданя) с мисълта, че не ще я намерят там. 
(следва)