(следва) 
Укривала се там (Евгения Бояджиева - бел. Е.Н.) няколко дена, след което, заедно с много други жени заминала през балкана за северна България, дето пристигат в Търново като бежанки; гладни, голи и пр. Г-жа Евгения, подготвена за несгоди, устройва шивалня, дето всички събрани се стичат на работа да приготовляват дрехи и в продължение на няколко дни всички бежанки могли много добре да се обзаведат и да заживеят един малко по-спокоен живот. 
След свършване на войната и подписване на мира, г-жа Евгения прегръща наново учителското си призание, наново нарежда училището и с мисълта, че Отечеството вече е свободно (за жалост, трябва да напомня, че в Карлово, поради географското му местоположение, това не е съвсем така, но пък мнозина са го вярвали искрено, въпреки, че икономическият и социален живот на града е бил на практика почти унищожен - бел. Е.Н.), започва с нови сили да работи за учебното дело. Броят на ученичките значително се увеличава, отворени са нови паралелки в първоначалното училище, а същевременно и класовете били с повече ученички. 
Въпреки, че новото Източно - румелийско правителство (е, дойдохме си на думата - бел.Е.Н)) е вземло върху себе си и грижата за училищата, женското дружество още продължавало да действува като върховен началник на девическото училище. 
Между многото добри дела, които г-жа Евгения извършила, да не забравим да споменем това, че многозаслужилата работница в полето на просветата е била една от най-заинтересованите лица за учредяване на Неделно училище. Тя е била първата председателка на този клон от дружество "Възпитание". Като учителка тя за кратко време е успяла да допринесе твърде много да се учат слугините и девойките от бедното съсловие, които през дните са заети с работа; в празник те се учели да четат и пишат, вместо да висят по портите и да ходят по улиците. 
Г-жа Евгения е била една от най-преданите българки във време на Сръбско - българската война. Посветена много добре в историческите съдбини на народите, знаейки последиците от войните, тя положила всичките си старания, па даже и цялото си съществуване да помогне с нещо на родината (въпросът с помощта, която оказват карловки на българските правителства за облекчаване последиците от войните, е тотално неизследван в българската историческа наука, и по-важното, тотално липсва от българските учебници по история - бел. Е.Н.). Тя ръководела в продължение на войната клона на "Червен кръст", като работела с всички съгражданки и всички членки  на дружеството... (по-нататък в книгата е поместен един показателен отчет на Женското дружество за дейността на "Червен кръст" по време на войната от 1885 г., като може да се отбележи, че отчетите на дружеството се отличават с точност и детайлност, които оставят добри впечатления и в тогавашната, и в днешната общестеност - бел. Е.Н)
Г-жа Евгения учителства цели 35 години. Последните 3-4 години бе повикана за управителка на девическия пансион в Пловдив, същевременно и учителка в гимназията. След като се пенсионира, се установи да живее в Карлово. 
Във време на събитията, които България изпита, а именно през Балканската война през 1912 и 1913 г., г-жа Евгения, въпреки разстроеното си здраве, взема живо участие зедно с жените в Карлово, които бяха определени да шият дрехи за войниците. Ней бе възложено да завежда едно ателие, което в продължение на 15-20 дена можа да предаде със стотици, а може би и хиляди парчета за войниците. Привързана към идеята за освобождението на поробени народи, тя непрестанно работи, додето от чуство на мъка за синовете на българския народ не може да дочака и да види свършека на войната. Още през март 1913 г. тя пада тежко болна и на 6 юний 1913 г. склопи завинаги очи. Карловското гражданство отдаде всички почести на своята съгражданка и бивша учителка и голяма общественица, която непрекъснато работи и остави примери и мили спомени. "
(Ана Кузманоа, "Карлово. Основаването и дейността на Женското дружество "Възпитание" през 1869-1919 г. Карлово. Личности и събития.", изд. Исторически музей, Карлово, 2015 г., откъсите са поместени на стр. 39-47).