(текстът се намира на стр. 78-79 в изданието "Карлово. Основаването и дейността на Женско дружество "Възпитание" през 1969-1919 г. Карлово. Личности и събития.")

препис, направен от Ана Кузманова 

В годините на Освобождението 1877-1878 Карлово беше град на въздишките и сълзите. Цветът на гражданите мина под нож! Целият град потъна в жалейка: в черква, гробища или улица - навсякъде се срещаха Карловки в черно облекло, забрадени в черни кърпи. Таз почти калугерска носия придаваше на карловката нещо мадонско, което ти внушава страхопочитание. Нейните големи черни очи, с дълги клепачи, очи добри и спокойни, които бяха много плакали, които лесни се разплакваха, с една покорна и сладка слабост, гледаха винаги в земята. Да, след мъченическата смърт на любимия й съпруг, след разграбването на покъщината, след опожаряването на имота, и най-сетне, след изгубането на всичко мило, на нея, карловката, оставаше само едно - очите, за да плачат...
Градчето Карлово, кацнало в полите на Стара Планина, с розовите си градини, кичести вековни орехови дървета и кристална студена вода, привличаше много чужденци. В един хубав майски ден пристигна мис Ивенс. 
Тази благородна англичанка пожела да се запознае непосредствено със страданията на сираците. Тя посети много къщи и навсякъде й се изпречваше една и съща картина : майка вдовица преде на чекрък, за да изхрани децата си. Малка паянтова къщица, белосана и чиста, пред която грижливо и с вкус е уредена градина, с пролетни лалета и кичести зюмбюли. 
- Бедна, но привлекателна обстановка! - забелязва англичанката. 
- Това го изисква естетиката и хигиената. - отговаря домакинята. 
Англичанката погледна младата хазяйка, която продължаваше да върти чекръка и мило запита: 
- Где учихте за хигиената? 
- В женското дружество "Възпитание". Там членките държат сказки по възпитанието, просветата и милосърдието. 
Мис Ивенс остана приятно изненадана от дейността на карловската жена в пътя на просветата. Тя - мис Ивенс - можа да констатира, че женското дружество "Възпитание", което се основало през 1869 г., е могло да издигне карловката много високо, и че  в културното си развитие тя е изпреварила жените  в много други големи градове. След като посети образцовите женски училища и читалището на женското дружество "Възпитание", мис Ивенс поиска да й се поверят няколко момиченца, на които бащите са заклани от турците, за да ги отведе със себе си и настани при някои благородни англичанки. 
Обаче от хилядата сираци нито едно не се съгласи. 
- Защо не желаят да отидат в Англия? - попита тя. 
- Защото карловката е силно привързана към родното си огнище - отговори вдовицата - майка. 
- Но там ще им бъде добре. 
- Да, ала карловката предпочита сиромашията при тежка физическа работа в къщата си, отколкото богатството в чужда къща. 
- Значи?
- Значи, карловката по традиция е против робството. Тя знае да цени своето достойнство, за да не унижава себе си, като изпада в положението на слугиня. 
- Това е въпрос на схаващане - каза мис Ивенс. 
- Това е специалното възпитание на карловката - отговаря вдовицата - майка. 
Още същия ден мис Ивенс описа на мъжа си в Англия своите впечатления така: "Карловката е идеална гражданка, добра и нежна майка и трудолюбива домакиня. Такива жени може да се виждат само там, гдето въздухът вечно е напоен с аромата на розите и гдето общият лозунг е: В постоянството е успекът!"
                                                                                         гр. Пловдив, 5 юли 1919 г. 
Смятах да посветя този постинг на градските чествания по повод 20 юли - Страшното. Вместо това, посвещавам на този ден и още един откъс от книгата, която Исторически музей - гр. Карлово издаде, за да запази паметта на Ана Кузманова, който откъс е посветен на живота на монахинята Евгения, която, за жалост, не е сред строителите на Варненското пристанище, поради което няма да имаме възможност да видим дома й възстановен от предсъбаряне скоро (хихи, колеги, колеги, че такъв отдавна нямаа, също както с дома на братята Евлоги и Христо Георгиеви, ама там поне, табелка има и врата, от признателните потомци; минаваш край вратата, както казва един голям карловец, прочиташ табелката и после се хвалиш в София, че си видял къщата на най-крупните банкери и дарители в новата българска история; да знаете, че от високата карловска порта, запазена само тя, къща не се виждаа...и слава Богу))
И така, 
"Г-жа Евгения не дойде да служи на Карлово временно. Предопределено й бе още тогава, през 1873 г., да прегърне учителското си призвание и да работи 35 години, да просвещава, да възпитава, да взема живо участие в разни обществени и културна начинания. Тя бе учителка с плодовита дейност. Тя не дойде само да се добере до учителската професия, тя създаде по-други наредби на тогавашното девическо училище. Тя нареди класове и въведе много предмети, които дотогава не са били застъпени. Уреждането на І, ІІ, ІІІ и ІV девически класове се дължи на нея. 
Още първата година от нейното учителствуване, тя успява да придобие голяма известност между карловското общество и да си създаде голяма обич между майките на децата, можа да сплоти учителството, да въплъти интимност и задушевна обич между колегите си. Тези високоблагородни качества я издигнали много пред очите на всички; без разлика на съсловия, тя  била най-обичаният човек, най-милата учителка в Карлово."
(следва)