Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2016 12:49 - За българската кухня, салатата "Уолдорф", фламбирания в пунш омлет, и отново за националното достойнство
Автор: eloiz Категория: Изкуство   
Прочетен: 796 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази статия се роди в главата ми още в петък, когато си купих новия брой на любимото ми кулинарно списание - "Кулинарен журнал". Докаго го разгръщах с обичайното удоволствие, попаднах на една странна статия, която нямаше нищо общо с гастрономическите удоволствия, уви. 
Статията беше за това, как едва през 20-те години на ХХ в. в България се появила модерната кухня, която ни свързала с европейската такава, па и със световната - ако смятаме салатата "Уолдорф" за представител на световната кухня, а и някои други ястия, като преценявам на око... 
Попрочитах оттук - оттам и се връщах на рецептите в броя, но не успях да се съсредоточа и това си е. Под шапката на това списание беше издадена великолепна книжка за старата градска кухня, а сега редакторите ме убеждваха, че първите кулинарни книги в България са излезли през 20-те и 30-те години на ХХ в., естествено, в София, защото "в провинцията, както знаем, традициите са по-устойчиви и трудно отстъпват място на новото" (явно затова София се изпразни в тези тежки дни на криза и пое отново към провинцията, където ще нагъва печена агнешка плешка, пълнена не с "Уолдорф", а с ориз и дреболии). М, да, мое любимо списание, може би в София действително са нагъвали смачкан лук със сол, наричан (с намигване от вас и кой знае защо)) сала, ноо, в други, по-богати икономически градове на страната, са ядяли и друго, предвид френската, австрийската, немската и други връзки на местните търговци и първенци мноого преди София да се издигне в ранг столица. Много ми се искаше да видя статия за рецептите за онези ястия, които са се яли на баловете в Русе двадесет години преди Освобождението, както и на рецептите, приговяни от коконите - гъркини и българки - жени на банкери и търговци в Пловдива града, където корсетът също навлиза в женското отношение към света поне двадесетина години преди Освобождението...
Та дори и в Карлово и Копривщица - както се нарича, видно е от статията, най-големият деликатесен магазин в столицата през 20-те и 30-те години на ХХ в.... А навлиза, приятели, защото българската жена може да пътува с мъжа си - и то не само по "трена", в който нейният мъж е инвестирал парите си, но и с обикновен пайтон, и с кервани, ако щете(макар, че не това е темата на статията). Но тя е и жената, която е в състояние да изхрани с два черпака студена вода, една чашка кафеена оцед и седем скилидки чесън десет деца на нивата (ще ме прощавате, колеги, но Българската държава е била в най-добрите си години земеделска), някои от които ще пишат  първите кулинарни книги, когато пораснат - какъвто е случаят с Петко Славейков, други ще управляват държавата - какъвто е един Стефан Стамболов, или пък защо да не Александър Стамболийски. Не, че и двамата последни, а и първият, не са били големи гастрономи - били са, и още как, когато в заведението на австриеца (а не французин)) Морис Рот се е сервирал "фламбиран в пунш омлет". През 20-те и 30те години на ХХ в)). 
Очарова ме откъсчето за това как "Марийка готви пиле сюпрем" - "В богатите софийски домове прислужничките от селата се научават да готвят дори "Пиле сюпрем"", особено като си представях как някои от тези прислужнички са били по на 13 години, когато са били главявани, а други изобщо не са били виждали печено пиле на трапезата си, освен по Великден и Нова Година, а ето, виждате ли - научават се да готвят дори пиле сюпрем! Ех, Журнал, а вие се вайкате, че сме били изостанали... 
Интересно, а внуците на тези деца днес пишат подобни статии за салатата "Уолдорф", кога навлиза тя в България и има ли почва в нея. Имала е, ще кажа аз. Още след 40 - те години, след две световни войни и още няколко локални, българката се научава да прави "Уолдорф", обаче с друго име и други продукти, каквото има подръка... Тогава българката се научава да приготвя и различни фалшиви фаршировани пилета и омлети, и какво ли не още, щото по магазините няма. 
Аз лично, за пръв път в живота си опитах шницели, когато ги приготви майка ми в   тяхната версия на "учителски" такива - в сос от доматено пюре и брашно, а самите шницели - с много брашно в съвсем малко кайма, оваляни добре в брашно. Бяха изключително вкусни, не бяха виенски, но българинът си има една безценна категория - "кухнята на мама", която си остава най-великата, колкото и да не ни се иска))
Не, че нямаме "млади българи, които учат занаят"(добре поне, че са наречени професионалисти) и дори създават (о, ужас) през 50-те години на ХХ в. ""традициионната" българска шопска салата", за да я "срвират за първи път в ресторант "Черноморец"в курорта "Дружба". Как бих искала да прочета нещичко и за тях., мен не ме е срам от "нетрадиционния" характер на тази салата, явно са били страхотни професионалисти, щом шопската салата днес е запазена марка на България...Каквато е и салата "Уолдорф", както и онези вкусни виенски торти)))
Наздраве на всички, и честит Великден). Това е една от любимите ми обработки на народни песни, съвременни). 







Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eloiz
Категория: Изкуство
Прочетен: 1651743
Постинги: 892
Коментари: 932
Гласове: 2596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031