Тъкмо приключвам вечерята си с един чудесен десерт, много вкусно приготвен, и се забавлявам с някакво осмомартенско повторение на "Господари на ефира", и ето ти - представят ми за господар на седмицата научен експеримент на азиатска експериментална общност, занимаваща се с физическото въздействие на пумпали и дрончета с гвоздеи със спираловидна резба, върху задните части на член на екипа... Е, колеги, и аз, че съм трол, се поизвърнах, щото на масата имаше и други хора, па ми стана мъчно, загдето сценаристите,  редакторите и продуцентите явно си немат такива вкусни десерти, и си го изкарват на нас, зрителете... Изядох си сладкиша и дойдох тук, за да се обясня по този въпрос - за сатирата и българската журналистика. То няма кой знае какво за обяснение - освен, че доста граждани вместо на РИО, ХЕИ и Гражданска защита, пращат сигнали на Господарите, от години, и аз съм пращала, та знам, затова - опичайте си акъла, колеги, и си пазете задника, да ме прощавате. 
И взимайте пример от "Стандарт" - те днеска много ме зарадваха, с тяхната статия за разрушения завод за производство на машини в Перник. Хубава статия, сериозна,  истинска новина - не е от рода на "кой какво казал" и "кога че падне снега". Е, има опущения - страх ги е, завалийте, да попитат "защо" така се е срушил завода, след като го купил еди кой си, обикалят около темата, ама царствено тоя път, поне както си трябва обикалят. Така му и подхожда на този завод, нали? Само не ми харесва как така - пораженчески - завършва статията. Значи, след танца на самовилите, и опита да се превърне в музей от (много амбициозна на гледане) картинка , заводът в крайна сметка май... ще вземе да рухне (или не, г-н Премиер, ей, поне да се бяха научили да ви го задават директно тоя въпрос!...). Аз предлагам, Стандарт, като ваш читател, да не го отписваме така този завод - малко ни е рано да го правим музей, едно, че пари нема, друго, че ни е мъчно още... Па и работа има, трябва да се върши. Защо не пуснем вътре работниците - всички тези хора, или който е останал, които са си изживели живота там, както пишете и вие, да го огледат отвътре; да вкараме машини - ако ще да са по-мизерни, и да видим какво ще правят хората. Аз съм сигурна, че ще запушат дупките - с найлони, с вестници, колкото да не ги е срам, и ще пуснат машините. 
Да, Стандарт, рано ни е за музея, малко ни е късно за сатира, трябва да се работи, и то с възможно най-малко опущения, щото трябва и да се яде...