Гледам по Нова опитът на продуцентите да създадат български лекарски сериал и си мисля за неколцината добри актьори в него - на годините на майка ми, които са принудени да говорят глупости, тъй като сценаристите на сериала  очевидно нямат компетентност , и опит... Как се създава лекарски сериал в държава, в която здравеопазване почти не съществува? Разбира се, с помощта на патерици, маскирани като протези - красиви декори, млади лекари, морални проблеми, опити за криминални интриги...Като казах криминални интриги, и взех, че си спомних как преди време карахме майка ми с чужд автомобил в 11 ч. през нощта от Карлово до спешния ортопед  на Окръжна болница в Пловдив, и чакахме пред рентгеновото отделение една много добра жена на средна възраст да направи снимка на едно момче в носилка, което буйстваше. Седим пред рентгеновия кабинет - аз, майка ми, приятелката на майка ми, която ни караше, мъж и жена - роми, жената с надути крака, от рентгеновата лаборатория се носяг  мекият глас на жената и спорадични трясъци, аз гледам в издънените плоскости на тавана и си мисля дали до 12 ще успеем да излезем от Пловдив; през това време мъжът и жената си говорят със санитаря и с майка ми за това, дето трябва да има по-добро заплащане за лекарите в болницата, и за възмутителното поведение на някои хора, които са пияни и затормозяват работата на лекарите. Младежът вътре продължава да буйства спорадично, към 11 и 20 го изкарват с последен трясък с носилката и задръстват тесния коридор, ние се дръпваме към стената, за да минат, санитарят му наглася системата и се опитва да го накара да спре да се надига и да си я сваля, а лекарката от лабораторията само поглежда след него и тихичко ни обяснява, че ръцете му били целите нарязани и снимането било трудно. Санитарят отминава, търкаляйки шумно носилката по коридора, банката с кръв е на корема на болния, който не знае какво става и иска да си свали системата, а човекът обяснява, че имали и друг такъв, преди известно време, скоро ще да е било, той се хвърлил от десетия етаж на болницата, след като го оперирали. Ризата на пациента и тениската му имат голямо петно кръв,  и по панталоните също, двете ръце са превързани, от носилката, до краката му виси одеяло, или някаква дреха, сигурно утре ще му търсят документите, носилката отминава с тежко тропане, в кабинета влизаме ние с майка ми. 
Гледам го този сериал и си мисля, но само за миг - дали е оживял онзи човек до сутринта? Санитарят намекна  тогава, че може и да не оживее, де да знае човек. Ние се върнахме към два часа през нощта  в Карлово. 
А на екрана - целувки, прегръдки и малко повръщано, санитарката вика на младия доктор, че мирише ужасно, и още две млади лекарки и те така... Тия хора болничен клозет в дванайсет през нощта не са ли подушвали? 
И сега тука, трябваше да се изкажа за здравните пакети и за нежеланието на министъра на здравеопазването да си каже ясно - болниците се управляват от министерството на здравеопазването. А той - да решават лекарите... Скука, некомпетентност. Другата България си решава политическите проблеми, тъй като тя си въобразява, че това е важно,а ние гледаме глупави сериали по телевизията и навярно все пак, ще ни се набие в главите поне това,  че може да има и такива болници у нас, да изглеждат толкова добре, да не те стряскат разни умрели по коридорите... Ще си оправдаят вложението от Нова, ако не възпитателното, то поне далечните морални цели... Винаги съм казвала, че телевизията е важен фактор, и че има полза от нея, но, колеги, защо пък да не е малко повече...