"С какъв паметник да шашнем целия свят?" иронично пише днес в коментарната рубрика на "Стандарт" един читател на вестника, от площад "Славейков" (тоест за народа от провинцията, да се разбира, интелигенцията на държавата). Ба, викам си, подхванаха паметниците, тия дни правителството го изби на патриотизъм, винаги така става, като няма пари в касата, и чета надолу, чета, ама, както се говори във вица, с досада... Човекът предлага да се сложи в центъра на София паметник "500 години робство не стигат", защото, видите ли, го били излъгали за "комунизма, който 45 години беше много добър, а после изведнъж стана лош". "Стандарт", вие наистина ли заставате зад мнението? Защото аз тези дни (миналата седмица) четох у вас едни голееми коментарни статии, за образованието, за тролите и народа, дето само може хоро да тропа, и на трол заприличал... Четох, ама се отвратих, и не писах, щото, викам си - правителството политика прави, колегите журналисти работят и хоро играят, кво да се месиш там, Елисавето, я си върши твоята работа... Но днес, ако това е действително позиция, подкрепена от редакцията, нещата намирисват на нещо друго. 
"Стандарт", "Стандарт", ами като не си харесвате народа, намерете си друг - с повече вкус, с по-добро образование, с по-голям патриотизъм, г-н Борисов, и култура също.... То това е основен проблем на нашата държава - народът не си харесва политиците, а те не си харесват народа. И си седим така, и се гледаме, а годинките минават. Значи, ако не чете човек първата ви страница, и коментарната ви, ще си помисли, че все пак има нещо, което ви държи в тая държава - снимките на щъркели, на децата, които рисуват, не зная,"Стандарт", затова смятам, че трудно ще намерите за кого другиго да пишете... Тоже важи и за политиците, или поне за нисшия ешалон, и слава Богу...
А на този господин, както и на мнозина други, бих казала - не ви е бил достатъчно дядо ви, който навремето е видял и синджирите с робите на робството, и поне три войни,  и е шашкал целия свят, и  е издигал със собствени пари паметниците из София и из страната в памет на загиналите по време на войните. Четиридесет и пет години са ви гледали мама и тате, след като дядо е водил войни за вас, и сега вие не знаете къде се намира неговия паметник. Онзи с лъва е, до паметника на Самуил.  Не съм видяла едно цвете да поднесете на него, но паметници ще строите...Както пееше една певица, самоо големи думи... 
И затова я пускам като поздрав за вас, г-н Премиер,заади  политиката  на България в областта на патриотизма и културата; смея да твърдя, поздравът е от всички троли в държавата, ние имаме вкус, "Стандарт", и го ценете, щото на фона на останалата помия, която тече...