Хапвам си шоколада със стафиди и лешници днес и чета "Стандарт", а там - за моя голяма изненада - колегите журналисти допуснали да се види колко им е скучно. Свети Валентин бил скучен празник, никой вече не искал мечета и мостовете били заключени. Колеги, колеги, мостовете у нас никога не са заключени, но повечето  от тях не са ремонтирани и са пропаднали, ами питайте бабите в къщичките до тях, или поне клошарите наоколо, ще ви кажат, колко работи могат да бъдат предотвратени така в тази държава, като пита човек... Аз лично много обичам плюшени мечета, ама като е криза  и рядко подарява някой, дори и тривиални неща днес,  и искрено се учудих на първата новина, но нейсе.
На колегите им е скучно, простено им е. Гледам, поради тази причина, на първа в същия вестник се разгаря война с църквата - и кой намесват - папата и йогата. "Стандарт", "Стандарт", никакво уважение не проявате към световните религии, ясно - към нашата такова няма, не я уважавате, ама поне към световните...Прости им, Господи, те не знаят какво правят.  И то поради що  - защото правителството не иска да плати ремонта и разходите на катедралния храм "Св. Александър Невски", но иска официалната религия в държавата да бъде православна, щото е по-престижно; ех, г-да историци, казвах ви аз навремето за Аспаруха, и за деда му, ама тогава ми се смяхте... 
Минах аз вчера покрай катедралния ни храм, красив е, все така красив, баш в центъра на град София, и кубетата му, да ви кажа, бяха по-блестящи от кулата на министерския съвет. Все още. Г-н Премиер, все още. 
София е прекрасен град, г-н Премиер, въпреки, че хората му са малко бавнички, още трудно се съвземат от зимата, загърнали са се в палтенцата си, но пък са живи и всякой ходи, търси работа, стреми се... Да не забравя, да изпратя специален поздрав от един господин, когото срещнах на една трамвайна спирка вчера, до г-жа Фандъкова - господинът изрази искреното си мъжко учудване от "загладения косъм" на госпожата, която преди не хващала окото, като жена, идваща от образователните среди, но сега промените били големи - много пари били вложени, много, и чак той се чудеше как така тази дама може да предизвика у него такова вълнение... Всичкият този разговор с господина, беше по повод един осветен, но опикан подлез. 
А аз  като литературовед, да си кажа - 14-ти февруари не е празник нито на виното, нито на св. Валентин, ами е ден за размисъл. Заслужава си човек да размисли за контаминациите между народната легенда за победата над гордостта и суетата, "Стандарт", и за мястото на св. мъченик Трифон Апамейски в съвременния живот,  и има ли той почва, както  и неговите подвизи в съвремения свят - чисто по човешки, както разсъждаваме за литературна творба, г-н Премиер... 
Помествам тук линк към литературното произведение:http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm

Всичко си дала даже и не си оставила място да се почудиме малко. Само това,дето казваш,че сме живи не ми хареса.Сега какво ли да очакваме?!?

Е как какво да измираме планомерно. През миналата година 200,000 пенсионери са ритали камбаната., това е довело до рязко облекчаване на бюджета /той и така не им стигаше та си взеха кредит за 15 милиарда евра/ Е, че при такава прогресия няма кой и как да изработи вноските за погасяване - това са дребни подробности ДА МУ МИСЛЯТ БЕБЕШОЦИТЕ ДЕТО ОЩЕ НЕ СА СЕ РОДИЛИ. А ако от новородените болшинството /както се очертава/ са мургави индианчета да му мислят сегашните "мъдри" паразити - конкуренцията неимоверно ще се увеличи, както сега е по бардаците /какво да се прави ...пазарно стопанство нали ?/