Добре стана, че заваля сняг и ще натрупа, поне за една седмица, г-н Премиер, и времето ви помага, както се казва, и преди съм казвала, че сте късметлия, като мен. Като ги гледах  тази вечер по новините онези момчета от провинцията, стотина души,  решили да се съберат и да викат, защото в държавата нямало ред и била много зле работата, си казах - добре, че падна сняг... И изобщо, когато провинциято влезе в новините, значи държавата е зле. Ей ги, от два дни Враца гърми във Фейсбук, вместо Париж, и каките... И то защо гърми - хич не ви завиждам - защото нямат пари да си погребат убитите - то мизерията поражда яд и насилие, и никой първоначално не се досеща, че може да умре, като ходи да си защитава правата с бой, пък после родителите му да нямат  пари за погребение...Намеквам ви, г-н Премиер, тук може да се мине тънко - четиристотин лева е едно погребение, зная, защото хората тук си събират, а и ще бъде някак благородно и с лично отношение, вие така добре го умеете. Сега е моментът да се проявите, ама нема, нема, малко се разочаровах от вас, ще ме прощавате...А това не е хубаво, не е хубаво...Да ви кажа, че  когато реши да е смешен, човек трябва да бъде смешен докрай. 
Г-н Премиер, г-н Премиер, навалява снегът навън, утре пътищата пак ще са в зимна обстановка, а днес четох една статия от журналист, колега на бития Стоян Тончев. Ето я статията. 
https://slivensega.wordpress.com/2016/01/15/%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BC%D1%83%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0/
Статията завършва с мнението на автора, че Стоян (журналистът от Поморие), чиито случай би трябвало да е лакмус за съвестта на българската журналистика, е бил пребит от регионални мутри, а видите ли - кой знае как пък бият националните?! Колега, колега, аз не ви познавам, но трябва да ви кажа, че регионалните мутри понякога имат по-здрав гръб от националните, а националните не са нищо повече от изголемели се регионални такива - всичките ги виждаме по телевизията, и по вестниците, и по новините в интернет също, всеки ден, колко им е багажът. Те ако бяха нещо повече, България нямаше да е на това ниво... 
Статията завършва с думите, че всеки един от нас би могъл да бъде Стоян Тончев, във връзка със сигурността... Ами, не зная. Иска се много, за да си публикуваш снимките с разбитото си лице в интернет. Най-вече, защото хората у нас се стряскат само тогава,когато се умрял, а не си само бит, един вид... 
Дали трагедията на българската журналистика в момента не е точно в това, че тя все още не е съвсем умряла? 
Не зная, аз смятам да се веселя. С една песен, която навремето съучениците ми пееха, докато мръзнеха на снега пред училище, щото вътре също беше студено. 
А другата, си е лично от мен).